- И това ще използваме. Ще приготвя нещо за вечеря. Не обещавам да е нещо специално, но ще хапнем вкусно. Имаме и една-бутилка от онова френско шампанско. Не го изпихме преди, но бих казала, че спечелихме първата битка и си заслужава да го отпразнуваме. Всички може да ми помагате. Без вас двамата - каза тя на Айона и Бойл. - Вие пострадахте най-много, затова останете тук и си довършете уискито пред огъня.
- Не съм свършил с тази упорита глупачка.
Мийра удари с юмрук рамото на Конър.
- Гледай си работата.
- Защо е толкова устата, а е толкова красива?
- В кухнята казах. - И този път Брана вдигна очи към тавана, за да схване Конър намека й.
- Добре, добре, бездруго умирам от глад.
Той се изнесе от стаята и повлече и Мийра след себе си.
- Аз ще погледна конете. За да си спокойна за тях.
Айона се усмихна на Фин.
- Благодаря. Добре са, но не е зле да ги погледнем пак.
После облегна глава назад и затвори очи.
- Аз бях огън - тихо каза тя. - Не просто го създавах, но бях едно с него. Бях ужасяваща и величествена.
- Така беше, гледах ви заедно с Конър и Брана как горите като факли, нажежени до бяло. Беше ужасяващо и величествено.
- И все пак не беше достатъчно. Исках всичко да свърши още сега. Тази нощ.
- Някои неща не се случват толкова бързо, колкото искаш. - Бойл завъртя дланта й в ръката си, после се предаде и я допря до бузата си. - Това не означава, че няма да се случат.
- Вярно. И Брана е права. Когато претеглим всичко, наклонихме везните в наша полза. Как само прелетя през мъглата. Ти и Аластар сте моите герои.
Тъмната вещица
379
- Понеже знам колко високо цениш коня, се чувствам поласкан.
- Когато затворя очи, виждам ръцете ти. Виждам как горят.
- Ето, погледни ги сега. Виждаш ли? Същите са като преди.
Едри, загрубели. Скъпи за нея.
- Опасявах се, че няма да стигнем до теб. - Говореше бавно, подбираше внимателно думите си. - Не вярвах, че ще стигнем навреме, ако изобщо успеем, и че някога ще те видя отново. Нямах твоята вяра. Искам да знаеш, че сега я имам. Затова може да се каже, че ти също си моят герой.
За миг тя склони глава на рамото му.
- И мисля, че предвид всичко останало…
Тя отпи глътка уиски. ~^
- Какво имаш предвид?
- Имам предвид всичко останало, както и факта, че сме приключили засега и все още не знаем какво ни чака по-нататък. Та като се вземе предвид това, както и останалото, мисля, че ще бъде най-добре да се ожениш за мен.
Тя свали чашата и се вторачи в него.
- Извинявай, какво каза?
- Знам какво каза, когато аз, хм, се държах като пълен глупак и после направих каквото поиска от мен, или поне се постарах. Но мисля, че вече е време да загърбим тази глупост и като вземем предвид всичко останало, ще се оженим и всичко ще остане зад гърба ни.
- Да се оженим. - Дали битката, раните, пламъците не бяха размътили мозъка й? - Наистина ли ще се оженим?
- Така е най-разумно. Двамата си подхождаме, сама го каза. И… и двамата обичаме конете.
- Да не забравяме конете.
- Важно е - измърмори той. - Ти ме обичаш. Каза го, а ти си жена, която е искрена в чувствата си.
- Вярно е.
380
Родът 0’Дуайър
- Значи, двамата си подхождаме и обичаме конете. Ти ме обичаш и аз изпитвам същото, затова просто ще се оженим.
Айона реши, че мозъкът й си е съвсем наред.
- Изпитваш същото?
- Господи.’ - Трябваше да се изправи за малко, да обиколи стаята. Отложи малко думите, като добави още торф в огъня. - Никога не съм го казвал на жена, освен на майка ми или на близки роднини. Не изричам лекомислено думите, сякаш са без значение.
Косата му, между кафява и червена, бе разрошена. Не беше го забелязала досега, осъзна тя. Нито кръвта по ризата му и решително стиснатата челюст, толкова упорита.
Но сега виждаше много ясно сериозността в очите му.
- Вярвам ти.
- Някои думи са по-значими от други и тази е една от тях.
- Коя точно дума?
- Любов. Знам какво е любовта, по дяволите, защото ти я пробуди в мен и ми я даде. И никога няма да съм същият отново. Никога няма да я изпитам към никоя друга.
- Нея.
- Обичам те, ясно ли е? - Изрече отсечено думите, сякаш чакаше да бъдат оспорени, и тя усети, че е запленена безусловно и безрезервно. - Казвам го съвсем ясно. — Веждите му се събраха в полунамръщено изражение и той вдигна ръце към тавана. - Обичам те. Аз… искам го. Искам всичко, което чувствам към теб, защото бих бил само наполовина жив без това. И искам да се оженя за теб, да живея с теб и да създадем семейство рано или късно. Но засега искам да престанеш да ме караш да се въртя в кръг и просто да кажеш, че си съгласна.
За миг тя остана загледана в него, защото искаше всичко, всеки дребен детайл, да остане запечатано завинаги в паметта й.