- Това е най-романтичното нещо, което ми се е случвало някога.
Тъмната вещица
- 381
- О, по дяволите. Искаш сладки приказки? Сигурно мога да изрецитирам малко Йейтс или нещо друго.
- Не, не, не. - Тя се разсмя и скочи на крака - чувстваше се по-силна и по-уверена, отколкото някога изобщо се бе чувствала. - Сериозно. Това е романтично за мен от теб. Само ако може да го кажеш още веднъж. Двете думички, думата, която значи повече от другите.
- Обичам те. Айона Шиън, обичам те. Дай ми отговор, за бога.
- Исках да ти кажа „да“ още щом отвори уста. Просто исках да чуя всичко. Отговорът ми беше „да“ още щом попита.
Той бавно примигна насреща й, после присви очи.
- Бил е „да“? Отговорът ти е „да“?
- Обичам те. Повече от всичко на света искам да се омъжа за теб.
- Да?
- Да.
- О, добре. Страхотно. Господи. - Той се втурна към нея и тя го срещна. - Господи, слава богу. Не знам още колко щях да издържа без теб.
- Сега няма да се наложи да разбереш. - Тя се отдаде на целувката и на хилядите обещания в нея. - Никога няма да си без мен. - Прегърна го здраво, здраво, здраво. - Наистина спечелихме тази нощ толкова много. Неща, които той Никога не би разбрал. Обичаме се. Той не знае какво е любовта. Ние я имаме.
- Ще се оженя за вещица. - Вдигна я във въздуха и се завъртя с нея. - Аз съм късметлия.
- О, наистина си късметлия, сериозно. Кога?
- Кога?
- Кога ще се оженим?
- Утре, ако питаш мен.
Развеселена, тя се засмя.
- Не чак толкова скоро. И това ако не е скачане презглава. Трябва ми разкошна рокля и искам Нан да е тук. А и не съм се запознала със семейството ти.
382
Родьт 0’Дуайър
- Много от близките ми хора са в тази къща.
- Вярно е. Няма да чакаме прекалено, но достатъчно, за да направим всичко както трябва.
- Трябва да ти купя пръстен. Момчетата бяха прави в крайна сметка. Трябва да ти взема нещо бляскаво.
- Абсолютно.
- И ти си права, трябва да изчакаме поне малко. Колкото да успеем да резервираме дата за абатство Балинтъбър.
- Абатството… - Радостта направо щеше да я задуши. - Искаш да се оженим там?
- Ти го искаш, нали? И Господ ми е свидетел, че аз също го искам. Там, в онова старо и свято място. Това ни е предопределено.
Сграбчи ръцете й, дръпна ги към устните си, после се засмя, загледан надолу към лицето й.
- Ще бъдеш моя и аз ще съм твой. Това искам.
Тя опря буза върху сърцето му. Любов, помисли си Айона, дадена свободно и приета охотно.
Нямаше по-силна магия.
- И аз го искам - прошепна тя, после се усмихна, дочула цвиленето на Аластар. - Той знае, че съм щастлива. - Наведе глава назад. - Да идем да кажем на останалите и да отворим онова шампанско.
С вино, музика и светлина, каза си тя. Бяха преминали през огъня, бяха победили мрака още веднъж.
И сега, в най-дългия ден в годината, когато светлината отказваше да се предаде, тя беше обичана. Най-сетне.
Дълбоко в гората, в друго време, вълкът скимтеше. Мъжът вътре в него проклинаше. И с магия, черна като полунощ, бавно започна да се изцелява.
Внимателно започна да крои план.
Тъмната вещица
383