„А ти - помисли си Брана - дойде при мен.“
- Тя каза ли ти какво си? - повтори Брана.
- Каза… - Айона издиша дълбоко. - Каза, че съм Тъмната вещица. Но ти…
- Трима са. Три е силнО магическо число. Затова сега сме трима. Ти, аз и Конър. Но всеки трябва да приеме цялото, както и самия себе си, и завета. Ти приемаш ли го?
Надявайки се да се успокои, Айона отпи голяма глътка от подправения с уиски чай.
- Работя по въпроса.
- Какво можеш да правиш? Тя нямаше да ти го преда- . де, ако не е била сигурна. Покажи ми какво можеш?
- Какво? - Айона избърса внезапно изпотените си длани в джинсите. - Нещо като прослушване ли?
- Аз съм се упражнявала през целия си живот, а ти - не. Но носиш кръвта. — Брана леко наклони глава, а на красивото й лице бе изписано скептично изражение. - Нима още нямаш никакви умения?
- Имам. Просто никога не съм… освен с Нан. - Притеснена, леко ядосана, Айона придърпа по-близо свещта на масата. - Сега съм нервна - измърмори тя. - Чувствам се като на прослушване за училищната пиеса. Провалих се с гръм и трясък.
- Освободи съзнанието си. Пусни го да влезе.
Отново си пое въздух, вдиша и издиша няколко пъти
бавно, съсредоточи цялата си енергия върху фитила на
60
Родът 0’Дуайър
свещта. Усети как топлината се надига в нея и светлината се излива навън. Духна лекичко.
Пламъчето трепна, олюля се, после грейна ярко.
- Толкова е прекрасно - прошепна Айона. - Никога няма да свикна. Това е просто… магия.
- Това е сила. Трябва да бъде упражнявана, овладяна и уважавана. И почитана.
- Говориш като Нан. Тя ми показа, когато бях малка, и аз й повярвах. После реших, че са просто фокуснически номера, защото родителите ми така казваха. И мисля - сигурна съм, че майка ми й е казала да престане, иначе няма да й позволи да ме вижда.
- Съзнанието на майка ти е затворено. Като на мнозина други. Не бива да й се сърдиш.
- Тя ме е държала настрани от всичко това. От онова, което съм.
- Сега го знаеш. Можеш ли нещо повече?
- Различни работи. Мога да вдигам във въздуха неща
- но не и тежки, и понякога се получава, а понякога - не. Конете. Разбирам какво чувстват. Винаги съм го можела. Опитах се да направя зрителна илюзия - да стана по-кра- сива, но се оказа ужасен провал. Очите ми станаха морави
- дори и бялото в тях, а зъбите ми светеха като неонови. Наложи се да си взема два дни болничен, докато ефектът изчезне.
Развеселена, Брана добави още чай и уиски в чашите.
- Ти какво можеш? - попита Айона. - Показах ти моите умения. Сега ми покажи своите.
- Дадено. - Брана изпъна рязко длан и в нея грейна топка бял пламък.
- Мили боже. Това е… - Айона предпазливо се пресегна и доближи пръсти, за да усети топлината. - Искам и аз да го мога.
- Тогава се упражнявай и ще се научиш.
- Ще ме научиш ли?
- Ще те напътствам. То вече е вътре в теб, но се нуждае от пътека, от знаци, от… обработка. Ще ти дам някои кни
Тъмната бещица
61
ги да прочетеш и разучиш. Наслаждавай се на седмицата си в замъка и си помисли какво искаш, Айона Шиън. Премисли много внимателно, защото, щом веднъж започне, не можеш да се върнеш.
- Не искам да се връщам.
- Нямам предвид в Америка или живота ти там. Говоря за пътя, по който ще тръгнем. - Тръсна отново ръка и когато вече бе празна, хвана с нея чайника. - Кеван, каквото е останало от него, може да е по-ужасен от онова, което е бил. И останалото от него желае онова, което ти имаш, което имаме ние. Иска да пролее кръвта ни. Силата ти и живота ти, ще рискуваш и двете, затова си помисли добре, защото това не е игра.
- Нан каза, че трябва да е въпрос на избор, моят избор. Каза ми, че той - Кеван - ще иска онова, което имам и което съм, и ще направи всичко по силите си, за да го получи. Заплака, когато й казах, че ще дойда тук, но беше и много горда. Веднага щом пристигнах, разбрах, че това е бил правилният избор. Не искам да пренебрегвам онова, което съм. Искам просто да го разбера.
- Да останеш тук, също е избор. И ако решиш да останеш, ще живееш тук с мен и Конър.
- Тук ли?
- Най-добре е да сме заедно. Има достатъчно място.
Нищо не я бе подготвило за този миг. Никога в живота
си не бе получавала поценен дар.
- Ще ми позволиш да живея тук с вас?
- Нали все пак сме братовчеди. Наслади се на своята седмица. Двамата с Конър сме се посветили на това, дали сме клетва, че ако третият се появи, ще го приемем. Но ти не си имала цял живот да претеглиш нещата, затова помисли хубаво и бъди сигурна. Решението трябва да е твое.
„Каквото и да се окаже то - помисли си Брана, - ще промени всичко.“
62
Родът О’Дуа0ър
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Дъждът отново я измокри по обратния път, но съвсем не развали настроението й. След като сгря костите си под душа, Айона измъкна дебел памучен панталон, подплатена риза и метна куфара на пода - щеше да го разопакова както трябва по-късно - преди да се сгуши в леглото.