- Така е, ще си бъде у дома за Белтейн и ще устроим голямо угощение.
- Мога ли да го видя тази нощ заедно с теб? В огъня?
- Имаме много работа. Животните трябва да се нахранят, преди да си легнем.
- Само за малко? - Брана вдигна лице нагоре, а тъмносивите й очи я умоляваха. - Само да го зърна за миг и после ще мога да сънувам, че пак е у дома.
Тъмната вещица
11
Както щеше да направи и самата тя, помисли си Сърха и този път усмивката й извираше направо от сърцето.
- Само за миг, миличка, когато свършим с работата.
- И ти си изпиеш лекарството.
Сърха повдигна вежди.
- Така ли? Нима ти изглеждам болна?
- Още си бледа, мамо. - Брана говореше приглушено.
- Само малко уморена, а ти не се тревожи. Хайде, дръж здраво сестра си, Иймън! Аластар надушва дома и тя може да падне от гърба му.
- Тя язди по-добре от Иймън и дори от мен.
- Да, нали конят е нейният талисман, но сега е почти заспала отгоре му.
Пътеката направи завой и копитата на понито изтропо-лиха по замръзналата земя, докато подтичваше към обора до колибата.
- Иймън, погрижи се за Аластар, дай му допълнителна купичка жито тази вечер. Ти нали похапна добре? - добави тя, когато момчето започна да мърмори.
То се усмихна, красиво като лятно утро, и макар да можеше да скочи пъргаво като зайче, протегна към нея ръце.
Винаги е обичал да се гушка, каза си Сърха и го прегърна, докато го сваляше от седлото.
Нямаше нужда да казва на Брана да се залавя със задълженията си. Момичето се оправяше с домакинската работа почти толкова добре, колкото и майка му. Сърха гушна Тийгьн и тихичко започна да й шепне гальовни думи, докато я носеше към колибата.
- Време е за сънища, любима моя.
- Аз съм пони и препускам на воля цял ден.
- О, да, най-красивото пони и най-бързото от всички.
Огънят, от който бе останала само жарава след толкова
часове навън, едва отблъскваше студа. Докато носеше малката към леглото, Сърха протегна ръка към огнището. Пламъците лумнаха високо и грейнаха над пепелта.
12
Родът О’Дуа0ър
Загърна Тийгьн в завивките, приглади косата й - светла като слънчеви лъчи, също като на баща й - изчака, докато очите й, тъмни и дълбоки като на майка й, се затвориха.
- Само сладки сънища - прошепна тя, докосвайки талисмана, който бе сложила да виси над леглата на децата си. - В безопасност през цялата нощ. Всичко, което сте и което виждате, нека ви пази от мрака чак до сутринта.
Целуна нежната бузка и докато се изправяше, потръпна от пристягането в корема. Болката се появяваше и отминаваше, но с напредването на зимата ставаше по-силна. Най-добре да последва съвета на дъщеря си и да си направи отвара.
- Бриджит, това е твоят ден, помогни ми да се излекувам. Имам три деца, които се нуждаят от мен. Не мога да ги оставя сами.
Остави спящата Тийгьн и отиде да помогне на другите две деца с домакинската работа.
Когато нощта се спусна - твърде бързо, твърде рано, тя залости вратата, преди да повтори вечерния си ритуал с Иймън.
- Не съм уморен, никак даже - твърдеше той с притворени очи.
- О, виждам. Ясно ми е, че си напълно буден и готов за приключения. Ще полетиш ли отново тази нощ, съкровище?
- Да, високо в небето. Ще ме научиш ли на още нещо утре? Мога ли да изведа Рой утре заран?
- Непременно ще го направим и ще го изведеш. Соколът е твой, ти се грижиш за него, познаваш го и го усещаш. Сега си почини. - Разроши кестенявата му коса, целуна го по очите - неукротими и сини като на баща му - за лека нощ.
Когато слезе от таванското помещение, завари Брана пред огъня заедно с хрътката, която беше нейна.
Сияеше, помисли си Сърха, от здраве - слава на богинята - и от силата, която все още не можеше напълно да
Тъмната вещица
13
владее и да разбере. Имаше време за това - молеше се да има тепърва време.
- Запарих чая - каза й Брана. - Както си ме учила. Ще се почувстваш по-добре, сигурна съм, след като го изпиеш.
- Сега ти ли се грижиш за мен, сърце мое? - Усмихната, тя взе чая, подуши го, кимна. - Имаш усета, това е вярно. Лечителството е много голям дар. С него ще си добре дошла и много нужна, където и да отидеш.
- Никъде не искам до ходя. Искам да съм тук с теб и татко, с Иймън и Тийгън, завинаги.
- Един ден ще насочиш взор отвъд нашата гора. Ще се появи и някой мъж.
Брана изсумтя.
- Не искам никакъв мъж. Какво да правя с него?
- О, ами това е разговор за ^руг ден.
Поседна с дъщеря си пред огъня, загърна и двете в голям шал. И изпи чая си. А когато Брана докосна ръката й, обърна своята и сплете пръсти с нея.
- Добре, но само за малко. Трябва да си лягаш.
- Може ли аз да го направя? Аз да извикам образа?