Спа като бебе цели четири часа.
Събуди се в тъмното в пълно съзнание къде се намира и зверски гладна.
Макар видът на разхвърляните й вещи да я тормозеше, тя зарови в купчината за джинси, пуловер, топли чорапи и ботуши. Въоръжена с туристическия пътеводител и една от книгите на Брана, тя се запъти към уютния ресторант на хотела в търсене на храна, на компания.
В огнището пропукваше огън, докато тя загребваше лакомо от супата от печени зеленчуци и се взираше в книгите си. Харесваше й смесицата от гласове в приглушените разговори наоколо - ирландски, американски, немски, а май и шведски. Вечеря с риба и картофки и понеже това бе първата й нощ тук, се почерпи с чаша шампанско.
Усмивката на сервитьорката грееше като яркочервената й коса и тя озари с нея Айона, докато допълваше с вода чашата й.
- Харесва ли Ви вечерята?
- Прекрасна е. - Айона вдигна рамене леко нагоре и ги сви напред, сякаш искаше сама себе си да прегърне, докато отвръщаше също толкова лъчезарно на момичето. - Всичко е просто прелестно.
- За първи път ли сте в „Ашфорд“?
- Да. Страхотно е. Още се чувствам като в приказка.
Тъмната вещица
63
- Е, казват, че утре времето ще е по-хубаво, ако Ви се обикаля наоколо.
- Много бих искала. - Дали да наеме кола?, зачуди се Айона. Да си опита късмета по пътищата? Може би бе най-добре просто да повърви до селото, засега. - Всъщност аз се разходих наоколо и в гората следобед.
- В този потоп?
- Не можах да устоя. Исках да видя братовчедка си. Живее наблизо.
- Наистина ли? Сигурно е много приятно да се срещнеш с роднини, докато си на почивка. Коя е тя, ако не възразяваш, че питам.
- Всъщност са двама, макар че днес се запознах само с Брана. Брана 0’Дуайър.
Усмивката на момичето не помръкна, но очите й станаха по-сериозни. ”’ ‘*’■
- Братовчедка на 0’Дуайър, значи?
- Да. Познаваш ли ги?
- Всички познават Брана и Конър 0’Дуайър. Той е сокол ар. Хотелът предлага разходки с демонстрация на лов със соколи, които се осигуряват от школата, чийто управител е Конър. Много популярно занимание за гостите ни.. А Брана… тя има магазин в Конг. Прави сапуни и лосиони, отвари и разни такива. „Тъмната вещица“, така се казва заради една местна легенда.
- Днес видях ателието й. Ще трябва да разгледам и магазина, и школата за соколи.
- И до двете места се стига съвсем лесно от хотела. Е, добре, приятна вечер.
Сервитьорката се отдалечи от масата й, но Айона забеляза как се спира до своя колежка и разменят няколко думи. И двете погледнаха през рамо към нея.
Е, каза си тя, явно братовчедите 0’Дуайър са местни знаменитости. Не бе особено изненадващо. Но бе малко странно да седи и да хапва риба с картофки със съзнанието, че е станала обект на догадки.
64
Родът О’Дуа0ър
Всички ли знаеха, че Брана не е просто собственичка на „Тъмната вещица“, а самата е такава?
„Как и аз — помисли си Айона. — Само трябва да разбера какво точно значи това.“ Решена да стори точно това, тя отвори следващата книга и продължи да чете, докато приключи с вечерята.
Дъждът бе отслабнал, но нощният вятър хапеше жестоко и я накара бързичко да се прибере в основната сграда на хотела, вместо да се разходи край река Конг, както се бе надявала.
Персоналът я посрещна с „добър вечер“ и „добре дошла отново“ още с влизането й и докато пресичаше фоайето. Подтиквана от любопитство, тя си взе от рекламните брошури на школата за соколи, както и на конюшнята, а после мислено си напомни, че е във ваканция, затова помоли да й донесат чай в стаята.
След като се озова вътре, с усилие на волята остави настрани брошурите и книгите, за да се захване, най-накрая, с разопаковането.
Дори и след бруталното прочистване на гардероба и продажбата на всичко, което бе заделила настрани, пак разполагаше с повече от достатъчно дрехи. И бе взела всички, които смяташе, че ще й трябват в новия й живот.
Докато да напълни гардероба, чекмеджетата и да прибере обратно в куфара вещите, които реши, че може да почакат, пристигна чаят, поднесен с чинийка красиви бисквитки. Доволна, че е свършила със задълженията си, тя отново си сложи долнището на пижамата, струпа на купчина възглавниците и седнала удобно в леглото, се зае да съчинява в ноутбука си мейли до баба си, за да й каже, че е пристигнала жива и здрава и се е запознала с Брана.
Ирландия е толкова прекрасна, колкото ми я описваше и даже отгоре, макар да съм видяла съвсем малко от нея. Както и Брана. Много щедро е от нейна страна да ми позволи да живея при нея. Замъкът е просто страхотен и ще се наслаждавам на всеки миг тук, но вече