Първо отговорите.
Кучето чакаше в края на гората, сякаш знаеше, че ще дойде. Размаха опашка за поздрав, позволи й да го погали по главата.
- Добро утро. Хубаво е, че не само аз съм станала толкова рано. Надявам се, че Брана няма да се ядоса, когато потропам на вратата й, но наистина трябва да поговоря с нея.
Кател я поведе към красивата синя къщичка и право към яркочервената врата.
- Е, добре.
Тропна с чукчето с формата на келтски възел и се замисли как най-внимателно да подходи към братовчедка си.
Но вратата се отвори от братовчеда, когото още не бе срещала.
Изглеждаше като някакъв рошав и сънен принц, роден за битки, с буйна меднокестенява коса, която се спускаше на вълни край лицето му - с елегантната костна структура на сестра му. Очи, зелени като хълмовете, примигнаха насреща й.
Беше висок и слаб, облечен в сив памучен панталон и бял пуловер с разнищен подгъв.
- Съжалявам - отрони тя и си помисли, че това явно бе най-често използваната дума от нея в тази къща.
Тъмната веицица
71
- Добро утро. Ти сигурно си братовчедката Айона от Щатите.
- Да, аз…
- Добре дошла у дома.
Озова се притисната в здрава, силна прегръдка, която я изправи на пръсти. Дружелюбният жест извика сълзи в очите й, а притесненията й изчезнаха.
- Аз съм Конър, ако се чудиш. Кател ли те намери и доведе?
- Не, тоест да. Аз вече идвах насам, но той ме намери.
- Ами, влизай, не стой на студа. Зимата още ни стиска здраво в ръцете си.
- Благодаря. Знам, че е много рано.
- Така си е. Денят винаги започва рано. - С жест, който й се стори едновременно небрежен и вълшебен, той махна с ръка към огнището рвавсекидневната. Избухнаха пламъци и се увиха около купчината торф. - Ще закусим - продължи той - и ще ми разкажеш всичко, което трябва да се знае за Айона Шиън.
- Няма да отнеме много време.
- О, обзалагам се, че има много за разказване. - Улови я за ръка и я поведе навътре в къщата.
Тя остана с усещането за пъстрота и бъркотия, и много светлина, ухание на ванилия и пушек - и простор, много повече, отколкото бе очаквала.
После се озоваха в кухнята с красиво каменно огнище, дълги плотове в тъмносиво и стени, боядисани в кристал-носиньо. Саксии с билки и подправки зеленееха по широките первази на прозорците, медни тигани висяха над готварския плот в средата на стаята. В тъмносивите кухненски шкафове имаше пъстроцветни чаши и чинии зад стъклени витрини. В единия край, пред полукръг от прозорци, стоеше красива старинна маса и очарователно разнородни столове.
Комбинацията от небрежно провинциален стил и съвременно кухненско оборудване в бяло имаше страхотен ефект.
72
Родът 0’Дуайър
- Много е красиво. Като извадено от стилно списание.
- Така ли? Ами Брана има много ясна представа какво иска и това е един от резултатите. - Наведе замислено глава и отново й се усмихна очарователно. - Можеш ли да готвиш?
- О… горе-долу. Искам да кажа, че мога, но никак не ме бива.
- Е, много жалко. Значи, аз съм на ред. Кафе или чай за теб?
- Хм, кафе, благодаря. Няма нужда да готвиш.
- Има, ако искам да ям, а аз искам. Като правило тук Брана готви, а аз мия бутилките, но мога да се оправя със закуската.
Натисна няколко копчета върху внушителна на вид и модерна машина за кафе, докато говореше, извади кошничка с яйца, масло и бекон от хладилника.
- Сваляй си палтото и се настанявай - каза й той. - Брана ми каза, че ще поживееш нашироко в „Ашфорд“ няколко дни, преди да дойдеш тук. Как ти се струва хотелът?
- Като приказка. Вчера проспах голяма част от деня. Явно наваксвам. Нямаш нищо против, че ще се настаня тук, така ли?
- Че защо да имам? С теб ще се редуваме в миенето на бутилки, така че това е плюс за мен.
Взе един тиган от горе и го сложи на печката.
- Чашите са горе, както и прясна сметана, ако искаш, и захар също. - Той й показа къде стои всичко, преди да метне бекона в тигана.
Всичко тук - всичко у него - помисли си тя, изглеждаше така небрежно и вълшебно, както и запалването на огъня само с тръсване на ръка.
- Чух, че си търсиш работа в конюшнята.
- Надявам се да намеря.
- Брана е поприказвала с Бойл. Той ще ти обясни днес.
- Наистина ли? - Сърцето й направо подскочи от идеята. - Страхотно. Фантастично. Много хора си мислеха, че съм си изгубила ума просто да си събера багажа и да дой-
Тъмнагпа бещица
- 73
да тук без сериозен план, без да ме чака работа или място за живеене.
- Що за приключение ще е, ако знаеш предварително всяка стъпка, преди да си я направила?
- Точно така! - Тя му се усмихна широко. - Сега имам интервю за работа и роднини, при които да живея. А тази сутрин - снощи определено не съм планирала да дойда тук в шест часа сутринта - видях ястреб в гората. Долетя и кацна на един клон, и се загледа в мен. Направих снимки.