Извади телефона си и му ги показа.
- Ти сигурно знаеш какъв точно ястреб или сокол е.
Докато изваждаше бекона от тигана, Конър наведе глава и се извърна, за да види снимката.
- Това е мишелов на Харис - такива използваме за туристическите обиколки със соколи. Този е на Фин, казва се Мерлин и е чудесна птиЦа*”Финбар Бърк - добави той. - Собственик е на конюшнята заедно с Бойл и основател на школата за соколи тук в Ашфорд. Собственик е на доста неща наоколо този Фин.
- И той ли ще бъде на интервюто?
- О, вероятно ще остави това на Бойл. Много сметана и две бучки захар в моето кафе, ако обичаш.
- Също като мен.
- Брана го обича само с малка лъжичка сметана. Направи едно и за нея. Тъкмо слиза и има нужда от него.
- Така ли? Откъде… О.
Той само се усмихна.
- От нея се носят зверски вибрации на сутрин без кафе, а и за нея е още малко раничко, така че може и да хапе.
Айона грабна друга чаша и побърза да сипе кафе. Тъкмо разбъркваше съвсем малко сметана в него, когато се появи Брана с тъмна коса, спускаща се на вълни почти до кръста, и с потъмнели и ядосани очи.
Пое чашата, която Айона й подаде, и отпи две големи глътки, докато наблюдаваше братовчедка си над ръба.
- Хайде, казвай какво е станало?
74
Родът О’Дуа0ър
- О, стига, не я разпъвай на кръст - обади се Конър. - Било й е трудно. Дай й възможност да хапне нещичко.
- Съмнявам се, че е дошла тук в зори, за да закуси. Ще препържиш яйцата, Конър, както винаги.
- Няма. Защо не нарежеш малко хляб, за да препечем филийки, а тя ще ни разкаже всичко, когато се поуспокои.
- Тя стои пред вас - напомни им Айона.
- В шест и половина сутринта, за бога - измърмори Брана, но взе ножа за хляб и махна кърпата, която покриваше самун хляб върху една дъска за рязане.
- Съжалявам, но…
- Всяко второ изречение, което излиза от устата й, започва така. - Брана наряза хляба и пъхна филийки в тое-тера.
- Господи, изпий си кафето, преди мрачното ти настроение да ми развали апетита. Подай няколко чинии, Айона, благодаря ти. - Тонът му премина от рязък в нежен, докато сестра му се облегна на плота и намусено продължи да пие кафето си.
Без да каже нищо, Айона извади чинии и следвайки напътствията му, намери приборите, сложи масата.
Седна с братовчедите си, погледна платото с яйца и бекон, чинията с препечени филийки, заслуша се как двамата спорят как точно се приготвят яйцата, чий ред е да ходи до пазара и защо прането не е сгънато.
- Идването ми днес ви причинява неудобство, затова се карате, а аз…
- Не се караме. - Конър бодна от яйцата. - Караме ли се, Брана?
- Не. Общуваме. - После се засмя, отметна великолепната си коса и захапа препечена филийка. - Ако се карахме, не само яйцата щяха да са изгорели.
- Не са изгорели - натърти Конър. - Просто са… стегнати.
- Хубави са.
Брана завъртя очи към Айона.
Тъмната вещица
75
- В хотела щеше да се нахраниш много по-вкусно, бъди сигурна. Главният готвач е изключителен.
- Не мислех за храна тази сутрин. Не мога само да чета книги и да се препъвам в опитите си да… Не знам какво да правя, освен ако не разбера.
- Вече е хапнала нещичко - обърна се Брана към Конър.
- Е, какво е станало?
- Сънувах сън, който не беше сън.
Разказа им всичко, всяка подробност, която си спомняше, с възможно най-голяма точност.
- Дай да видя ръката ти - прекъсна я Брана. - Онази, която е прокървила.
Хвана я и я стисна здраво, докато прокарваше пръсти по опакото на дланта. Кожата се разкъса и изпълни с кръв.
- Не мърдай! - сопна се Брана, когато Айона си пое рязко дъх и се опита да се отекубне. — Сега е само спомен. Няма болка. Това е само огледално отражение на онова, което е било.
- Беше истинско. Болеше, пареше. И по чаршафа имаше кръв.
- Тогава да, било е истинско. Сега е само отражение.
- Отново прокара пръсти по кожата й и раната изчезна.
- Бях бременна. Искам да кажа, тя беше бременна. Във видението или съня. Той не знаеше. Не можеше да го види или да го усети. Не знам точно. — Развълнувана, Айона отметна коси с двете си ръце. - Трябва да знам, Брана. Каза ми, че трябва да помисля внимателно, но как да го направя, след като не знам всички факти?
- Много е заплетено - подхвана Брана и Конър я подкрепи с кимване. — А ти си по-открита, отколкото смятах. Ще ти дам нещо, което да пресява виденията, така ще можеш да стоиш крачка встрани, да кажем. Ще те напътстваме двамата с Конър, доколкото можем. Но не можем да ти кажем онова, което не знаем. Ако Тийгьн се е върнала сама до колибата, отишла е в гората, била е нападната, ти си тази, която ни го казва.