Тъмната вещица
79
Миризмата на сено, коне, оборска тор, кожа, смазка и зърно я прободе право в сърцето. Усети как я залива изведнъж, докато ботушите й шумно стъпваха по чакъла.
Не можа да се сдържи. Тръгна направо към конете.
Кестенявият я гледаше вторачено, следеше приближаването й. Изпръхтя, пристъпи от крак на крак. Сведе глава, когато тя докосна страната му, след което лекичко я побутна с нос.
- И на мен ми е приятно да се запознаем. Какъв си ми красавец само.
Ясен поглед, чиста и лъскава, добре сресана грива, с общото излъчване за ведър нрав, отбеляза тя. Здравите и добре гледани коне издигнаха в очите й все още непознатите за нея Бойл Макграт и Финбар Бърк.
- Надявам се да се виждаме много често. А кой е приятелят ти? - Обърна се към другия, здрав на вид, червени-кавокафяв кон, който потриваше врат на рамката на прозореца, сякаш ни най-малко не се интересуваше от нея.
Когато пристъпи към него, той присви уши назад. Айона само наклони глава и се постара да му внуши успокоителни мисли, докато ушите му отново щръкнаха нагоре.
- Така е по-добре. Няма нужда да се тревожиш. Само дойдох да кажа „здрасти“.
Потърка бързичко главата му.
- Този хубавец, който ти взема мярката, е Цезар.
Айона се извърна и видя амазонката с ботуши за езда,
застанала зад нея. Женствените извивки на тялото й изпълваха много добре клина за езда и грубия кариран жакет. Косата й, която бе сплетена в дълга и не особено гладка плитка, напомняше на Айона за скъпоценното палто от норка на баба й - тежко и лъскавокафяво. Макар в гласа й да се долавяше мелодиката на ирландската реч, златистият загар и дълбоките й кафяви очи навяваха мисли за слънчеви страни и цигански катуни.
- Обикновено се държи строго при първа среща. И е стеснителен по отношение на докосването - обичайно - добави тя, забелязала, че Айона продължава да го гали.
80 ►
Родът О’Дуа0ър
- Просто е предпазлив с непознати. И двамата ли развеждат туристи?
- Пазим Цезар само за опитни ездачи, но и двамата работят тук, да.
- Надявам се, че и аз ще работя. Айона Шиън. Дойдох да говоря с Бойл Макграт.
- О, ти си американката, братовчедка на Конър и Брана. Аз съм Мийра Куин. - Тя направи крачка напред и стисна здраво ръката на Айона, при което я огледа делово от глава до пети. - Дошла си рано днес.
- Още се настройвам към местното време. Мога да мина по-късно, ако сега не е удобно.
- О, няма значение. Бойл го няма, но скоро ще дойде. Мога да те разведа наоколо, ако искаш.
- С удоволствие, благодаря. - Също като притесненията на Цезар и нервите на Айона се изпариха. - Отдавна ли работиш тук?
- Ами, към осем години. Май по-скоро девет, като се замисля. Е, кой ти ги брои, нали така?
Тръгна навътре с големи крачки на дългите си крака, което накара Айона да забърза своите, за да не изостава. Забеляза една стая встрани, неподредена и натъпкана с каски за езда, предпазители за крака, ботуши. Жилав на вид котарак на кафяви и сиви райета изгледа Айона със същия преценяващ поглед като на Мийра преди това, след което излезе бавно навън.
- Това е Дарби, който благоволява да ни радва с присъствието си. Страхотен ловец на мишки е, затова търпим мрачното му настроение. Заработва си дажбата и идва и си отива, когато си пожелае.
- Чудесна работа, стига да можеш да се вредиш.
Мийра се усмихна широко.
- Самата истина. И така, приемаме заявки за езда, организираме туристически разходки до езерата Кориб и Маск. Обикновено продължават един час, но може да са и по-дълги, ако клиентите искат и си платят. А тук е манежът за тренировки.
Тъмната вещица 81
6*
Айона пристъпи по-близо и се загледа в жената, която бе малко над трийсетте, на гърба на строен червеникаво-кафяв кон и в дребничкия мъж в работни джинси, който направляваше ездачката и коня в тренировката.
- Това е нашият Мик. На младини е бил жокей и има неизчерпаем запас от истории за онези славни дни.
- Бих искала да ги чуя.
- Непременно ще ги чуеш, ако се задържиш поне пет минути наоколо. - Мийра сложи ръце на кръста и се загледа в Мик за момент, оставяйки време на Айона също да го огледа. - Паднал лошо в едно състезание в Роскомън и така приключила тази част от кариерата му. Сега преподава и тренира другите, а учениците му събират сините лентички за победители.
- Вие сте късметлии, че е при вас.
- Така си е. Имаме и друг \1а^ж в голямата конюшня, недалеч оттук, за скокове и майсторска езда. Приемаме заявки и от местните хора както за уроци, така и за някоя и друга разходка с гид. По това време на годината обикновено не е особено натоварено, но има достатъчно работа за вършене. Общо разполагаме с двайсет и два коня в тази и другата конюшня. Помещението с такъмите е насам.