Погледна към Айона.
- Яздим с английско седло, така че ако си свикнала с американското, ще трябва да се нагодиш.
- Мога и с двете.
- Много добре. Бойл много държи да се поддържат такъмите в изряден вид - продължи тя, докато подканяше Айона да влезе в помещението. - Всички, които работим тук, вършим каквото е нужно. Поддържаме такъмите, приемаме заявки за турове, ринем тор, грижим се за конете, храним ги - има табелка с диетата и часовете за хранене на всеки кон на вратата на отделението му. Някога била ли си гид на туристическа обиколка?
- У дома, да.
- Тогава знаеш, че става дума за нещо повече от придружаване на клиентите. Трябва да можеш да прецениш как
82
Родът О’Дуа0ър
се справят с ездата, с коня, а и повечето, които резервират разходка с кон, искат малко колорит, ако ме разбираш, малко обяснения за района, за историята му, дори за флората и фауната.
- Ще се подготвя. Всъщност вече понаучих доста. Обичам да знам къде се намирам.
- Трудно е намериш верния път, ако не знаеш.
- Готова съм за изненади тук.
Заобикаляха я познати миризми - на кожа и сапун за седлата. На повечето хора помещението с такъмите сигурно щеше да им се стори разхвърляно и претрупано, но тя забеляза основния модел за подредбата - вещи за ежедневна употреба, за ремонт, за поддръжка.
Юздите висяха окачени на една стена, седлата бяха разположени на стелажи до другата. На третата имаше етажерки за сбруята, с множество куки и закачалки за дребни неща и подложките за седлата, различни полици за това и онова, парцали и четки, сапуни за седлата и масла. Имаше и нещо като ниша за метли, вили, гребла, шила за копитата и отново куки за кофите. Забеляза и стар хладилник.
- Вътре са лекарствата - обясни й Мийра. - Подръка, когато имаме нужда. Правим каквото можем, за да поддържаме всичко в приличен вид, а веднъж-дваж годишно, когато не сме особено натоварени, правим основно почистване. Имаш ли си собствени такъми?
- Продадох ги. - Това беше болезнено. - Всичко освен ботушите ми за езда, работните ботуши и каската. Не знаех дали ще има къде да ги държа или дори дали ще ги използвам за известно време. Трябват ли ми собствени такъми?
- Не, не ти трябват. Е, добре, сигурно искаш да видиш конете, които държим тук. Грижим се също и за чужди коне, но в голямата конюшня. Тук държим работните коне за езда и ги сменяме с други от голямата конюшня, когато се наложи.
Тъмната вещица
83
Мийра вървеше и обясняваше, дългите й крака в стари очукани ботуши правеха големи крачки, докато водеше Айона към отделенията.
- Имаме запазен час за езда за четирима тази сутрин, както и още два часа след обяд - двама души за първия и шестима за втория. Имаме и уроци по езда през целия ден, така че сме плътно ангажирани.
Спря да погали по главата набита дореста кобила с бяло петно на челото.
- Това е Маги, най-милата кобила на света. Много е добра с деца или с плашливи клиенти. Много е търпелива нашата Маги и си пада по спокойния живот. Нали така, миличка?
Кобилата побутна с нос рамото на Мийра, после наведе глава към Айона.
- Каква красавица. - След’к5то получи погалване и почесване, Маги зарови нос в джоба на Айона, с което я разсмя. - Нямам днес. Непременно ще ти донеса ябълка другия път. Тя е… - Айона замлъкна под въпросителния поглед на Мийра. - Какво?
- Странно. Маги много обича ябълки. - Сменяйки темата, Мийра махна с ръка. - А това е Джак. Той е голямо момче и обича да подремва - и ще се опита да пасе, докато е на разходка с клиенти, затова му е нужна твърда ръка.
- Обичаш да похапваш и да спиш, така ли? Че кой не обича? Обзалагам се, че какъвто си голям и силен, можеш да носиш поне сто и петдесет килограма, без да ти мигне окото.
- Може. А тук е Спъд. Той е млад и буен, но се справя добре.
- Скрит талант. - Айона се приближи и погали черната му грива. - Със слабост към картофите. - Отново улови въпросителния поглед на Мийра и се усмихна. - Името му. Спъд*.
*Spud (англ.) - картоф. - Б. пр.
84 ►
Родът О’Дуа0ър
- Така да бъде. А това тук е Куин Бий, която се смята за кралица. Командори останалите при всеки удобен случай, но обича дългите разходки.
- И аз бих искала дълга разходка. Има ли някакъв проблем с предния десен крак?
- Малко го поразтегна преди около седмица. Вече е напълно здрав. Ако тя твърди обратното, значи си търси симпатии.
Разколебана, Айона направи крачка назад, пъхна ръце в джобовете си.
- Няма да се притесня, ако някой почне да си споделя с конете - отбеляза Мийра. - Особено ако този човек е кръвен роднина на 0’Дуайър.