- Може да убия Фин заради този тук.
Сякаш предизвиквайки ездача, конят отново опита да се вдигне на задни крака. Айона инстинктивно пристъпи към него, стисна здраво юздата.
- Стой настрани - сопна се Бойл. - Хапе.
- И преди са ме хапали. - Тя говореше директно на коня, вперила очи в неговите. - Но предпочитам да не се случва, затова просто спри. Ти си прелестен - галено му заговори тя. - И толкова ядосан. Най-добре да престанеш и да видиш какво те очаква.
Вдигна за миг очи към Бойл. Той не хапеше, помисли си тя, но подозираше, че има дру*н начини да се разправи с всеки противник.
- Сигурно и ти щеше да си раздразнен, ако някой те грабнеше и отведеше от дома ти, а после те оставеше с куп непознати наоколо.
- Раздразнен? Изрита един от общите работници и ухапа коняр - и то само тази сутрин.
- Престани - повтори Айона, когато конят опита да освободи главата си от хватката й. - Никой не обича грубияните.
Със свободната си ръка тя го погали по шията.
- Дори и красавци като теб. Само е ядосан, това е, и иска да е сигурен, че всички го знаем - обърна се тя към Бойл.
- О, това ли било? Е, всичко е наред тогава. - Слезе от коня, скъси повода му. - Сигурно си американската братовчедка, която Брана ми изпраща.
- Айона Шиън и сигурно ти причинявам същото неудобство като жребеца. Но разбирам от коне, а този тук никак не е щастлив, че са го откъснали от всичко познато. Тук всичко е различно. Усещането ми е познато - каза тя на коня. - Как се казва?
88
Родът О’Дуа0ьр
- Фин го е нарекъл Аластар.
- Аластар. Ще намериш мястото си тук. - Тя отпусна юздата и конят трепна с уши. Може и за миг да бе поискал да я ухапе, но после си смени мнението и небрежно извърна поглед.
- Нося си автобиография - подхвана Айона. Работа, работа, работа, напомни си тя. И стой далеч от неприятности. Извади от джоба си флашкартата, която бе взела сутринта. - Яздя от тригодишна и съм работила с коне - като коняр, общ работник, водач на далечни преходи и гид на туристически обиколки. Давала съм уроци — както индивидуални, така и групови. Разбирам от коне - повтори тя.
- И съм готова да върша каквото е нужно, за да ми дадете шанс да работя тук.
- Разведох я наоколо - обади се Мийра, после взе флашката от Айона. - Ще я оставя на бюрото ти.
Бойл стискаше здраво юздите в ръка, а очите му - като старо злато със зелени точици - бяха вперени в нейните.
- Автобиографиите са само някакви думи на хартия, нали? Не вършат работа. Мога да ти дам работа да ринеш тор. Ще видим дали знаеш какво означава добрата грижа за един кон, преди да ти позволя да го правиш. Но пък винаги има такъми за лъскане.
Нужно й беше да направи първата стъпка, напомни си
тя.
- Тогава ще рина тор и ще чистя.
- Ще изкарваш повече, ако се разходиш до замъка и потърсиш работа там. Като сервитьорка, камериерка, секретарка.
- Не става дума за пари. А за това да върша онова, което обичам и за което съм родена. То е тук. Нямам нищо против оборския тор.
- Тогава Мийра може да ти покаже откъде да почнеш.
- Той грабна флашката от Мийра и я пъхна в джоба си. - Ще се погрижа за документите, след като настаня този хубавец.
Тъмната вещица
89
- Ще го затвориш в някое отделение.
- Няма да го настаня в хотела.
- Той иска… не може ли още малко да се раздвижи? Тъкмо е загрял.
Бойл повдигна вежди, привличайки погледа й към тази с белега - ужасно секси белег.
- Вече почти час се боря с него тази сутрин.
- Свикнал е да бъде водачът на групата - нали така, Аластар? А после се появяваш ти и… ти си предизвикателство за него. Каза ми, че автобиографията не върши работата. Нека свърша нещо. Мога да го разведа в заграждението.
- Колко тежиш? Четиридесет и пет килограма с мокри дрехи?
Беше й дал работа, напомнили тя. А и в сравнение с него - даже и спрямо Мийра тя вероятно изглеждаше дребничка и слаба.
- Не знам колко се очаква да тежа, но съм силна и опит-
на.
- Ще ти откъсне ръцете, а после ще те хвърли от гърба си като досадна муха.
- Не мисля. Но пък ако стане така, ще се окажеш прав.
- Тя погледна назад към коня. - Помисли за това - каза тя на Аластар.
Бойл обмисли предложението. Малката красива фея явно искаше да се докаже, затова щеше да й позволи да опита. После можеше да лекува насиненото си дупе - или глава - зависи кое първо щеше да се удари в земята.
- Една обиколка на манежа. Вътре - каза той и посочи.
- Ако успееш да се задържиш отгоре му толкова дълго. Дай й каска, Мийра, моля те. Може да предпази главата й от удара, когато се приземи на нея.
- Той не е единственият ядосан тук. - Вече по-уверена, Айона се усмихна на Бойл. - Трябва да скъся стремената.