- Не съвсем. - Тя въздъхна, загледана в Аластар. - Когато бях малка, си мечтаех да имам такъв кон - голям, буен жребец само за мен, който само аз да мога да яздя. Предполагам, че повечето малки момичета минават през този етап на мечти. Аз така и не надживях своя.
- Яздиш добре.
- Благодаря. - Тя го погледна отвисоко и осъзна колко е добре, че седи на оградата, иначе като нищо можеше да се хвърли и да го прегърне, както бе сторила с Мийра. - Заради това получих работата.
- Вярно е.
Замълча, когато Аластар се приближи. Много небрежно и без да му отдели грам внимание, почти зарови нос в ли
96
Родът О’Дуа0ър
цето на Айона. Конят, помисли си Бойл, гледаше тази жена, сякаш тя знаеше всичко.
- Беше чудесен ден за двама ни, нали? - Тя погали гладката му страна, после и мускулестата му шия. - Това място е много хубаво. Просто трябва малко да свикнем.
И тогава конят, който същата сутрин бе оставил следа от захапката си върху бицепса на опитния коняр в голямата конюшня, сякаш също въздъхна. И направи крачка напред, леко привел глава над рамото на Айона, за да може тя да погали дългата му шия.
Аз ще се грижа за теб - увери го тя. - Както и ти за мен.
- Със сигурност си една от тях - измърмори Бойл. - 0’Дуайър от глава до пети.
Загледана в коня, Айона отвърна разсеяно:
- Баба ми по майчина линия.
- Няма значение по чия линия, важна е кръвта във вените. Трябваше да се досетя от начина, по който укроти този звяр още първия път.
Облегна се с гръб на оградата и огледа дълго и внимателно Айона.
- Не приличаш на тях двамата, на Брана и Конър, с тази светла коса и дребна фигурка, но носиш тяхната плът и кръв.
Понеже смяташе, че го разбира, отново я обзе нервност.
- Надявам се и те да мислят така, след като ми дават подслон. А и Брана ми помогна да си намеря тази работа, за да не се налага да търся друга, в която вероятно изобщо няма да ме бива. Както и да е, аз…
- Според легендата най-малката дъщеря на първата тъмна вещица говорела с конете и те говорели с нея. И дори съвсем малка можела да язди и най-страшния боен кон. А понякога нощем, под светлината на луната, когато й се приискало, политала върху коня си над дърветата и хълмовете.
- Аз… вероятно трябва да проуча местните легенди заради туристическите обиколки.
Тъмната вещица 97
7»
- О, убеден съм, че тази я знаеш отлично. Историята за Кеван, който страстно желаел и копнеел за Сърха, за красотата и силата й. И за тримата, които я наследили и взели нейната сила, както и товара, който носела. Плът и кръв - повтори той.
Гърлото й пресъхна заради начина, по който я гледаше, сякаш виждаше в нея нещо, което тя сама не разбираше докрай. Усетил тревогата й, Аластар потръпна, присви уши назад и извърна глава към Бойл.
Айона внимателно плъзна пръсти под юздата му, за да го успокои.
Грешката е моя - каза тя на Аластар. - Не знам какво да кажа, как да реагирам все още.
- Баба ми разказваше много истории. - Знаеше, че увърта, но докато не го опознаеше, това й се струваше най-си- гурно. - Както и да е, освен *аК(?не искаш да свърша още нещо, мислех да си тръгвам. Имам среща с Брана и вече закъснявам. Мийра каза, че мога да приключвам за днес и да дойда утре в осем?
- Чудесно.
- Благодаря, че ме взе на работа. - Погали за последен път Аластар, преди да слезе от оградата. - Ще бъда много старателна.
- О, ще гледам да е точно така, не се съмнявай.
- Е, добре. - Сега ръцете й бяха толкова изпотени, че й се щеше да ги потърка в джинсите си. - Ще се видим утре.
- Поздрави от мен братовчедите си.
- Добре.
Гледаше я как се отдалечава бързо, сякаш да избяга от нещо лепкаво на земята.
Красиво момиче, помисли си той, макар да беше най-добре да не обръща внимание на това. Красиво и слънчево, и с вид на богиня от приказките върху коня.
Това определено трябваше да го забрави. Реши обаче, че ще му е доста по-трудно да забрави факта, че току-що е наел на работа вещица.
98
Родът СГДуаОър
- Тъмна вещица, последната от тримата. Сега всички са тук заедно с кучето, ястреба и коня, за бога. - Изгледа намръщено Аластар. - Ти несъмнено си част от плановете на Фин. И какво, по дяволите, означава всичко това?
Запита се и какво точно Фин - негов приятел, съдружник и близък почти като брат - таи в мислите и сърцето си.
Сякаш за да изрази категорично мнението си за Фин, както и за Бойл впрочем, Аластар вдигна опашка и натори поляната.
Бойл успя да отскочи встрани, преди мнението на коня да се стовари върху ботушите му. След като го изпепели с поглед обаче, той отметна глава и се разсмя.
Тъмната вещица
99
ШЕСТА ГЛАВА
Уверена, че знае къде отива, Айона забърза през гората. Видя млада двойка, излязла на разходка - хванати за ръце. Помисли си, че вероятно са гости на хотела, може би на меден месец. Туристи, които се възползваха от сухото време и оскъдните слънчеви лъчи.