Тя също щеше да е гост в хотела още няколко дни, но вече не беше турист. Беше имидрант.
Звучеше й странно и някак очарователно, макар и да миришеше на коне и може би малко на оборски тор. Но тъй като вече малко закъсняваше, не искаше да губи време, за да се отбие през стаята си, да си вземе душ и да се преоблече.
Трябваше да си направи някакъв примерен план, каза си тя, в който да включи посещението в школата за соколи и отиването до Конг. Може би щеше да е възможно да го направи в обедната си почивка на следващия ден - стига да имаше такава. Ако Конър имаше желание, би могла да го почерпи бира в селото след урока й с Брана, може би дори щяха да вечерят заедно.
И нямаше търпение да прати имейл на Нан, за да й разкаже за работата, как е минал денят й и какво е научила от Брана. Животът й, толкова разпилян и безрадостен само допреди няколко дни, сега бе пълен с възможности.
Сега това беше нейният път - до работата, до дома. Никакво чакане в задръствания, докато се прибере в малкия си апартамент. Никакво бленуване на приключения, защото сега изживяваше такова наистина.
Повече нямаше да се чуди какво точно й липсва, че хората толкова лесно си тръгваха от живота й. Този път тя
100 -
Родът 0’ДуаОър
си бе тръгнала. Не, поправи се тя, беше пристигнала. Това бе далеч по-важно.
Сега само от нея зависеше да го изпълни със смисъл.
Когато стигна до изкорененото дърво, усети онова притегляне, онзи копнеж и чу примамливо прошепнато името си. Спря за миг и се огледа, но не видя никого.
Но го чу отново - тихо и почти нежно прошепване на името й.
Поколеба се - не се ли виждаше някаква светлинка, слаба и далечна, примигваща отвъд преградата от клони? Като светлина в прозорец на уютен дом?
Макар да си напомни, че вече закъснява и че Брана й е казала да не се помайва там, да не минава нататък, тя нап— рави крачка напред.
Само за минутка, колкото да надникне.
Още една крачка и всичко доби някакъв приказен оттенък. Светлината стана по-ярка, шепотът - по-настоятелен, а някаква сънливост я приласка в топлите си прегръдки и се просмука във вените й.
У дома, помисли си тя отново. Толкова дълго бе мечтала за дом. А това…
Когато пръстите й докоснаха зелените лиани, въздухът сякаш запулсира като ударите на сърце, светлината помръкна и стана призрачна.
Зад нея кучето излая рязко и я стресна.
Тя потрепери като човек на ръба на пропаст и направи няколко крачки назад, докато застана редом с кучето, опряла длан върху красивата му глава.
Собственото й дишане така отекваше в главата й, че едва можеше да чуе мислите си.
- Щях да премина отвъд. Струваше ми се, че трябва да го направя, и го исках повече от всичко на света. Радвам се, че се появи, и съм сигурна, че не е било случайно. Тръгваме. Предполагам, че тя ни чака и двамата.
Вятърът се усили, когато тръгнаха да се отдалечават. Преди да стигнат края на гората, заваля и дъжд - от еднич
Тъмната вещица
101
кия облак в небето, доколкото можеше да види Айона, тъй като слънцето продължаваше да сияе нежно.
Двамата с Кател забързаха крачка. Макар да се бе запътила към вратата на къщата, зърна Брана в ателието и смени посоката.
Както и предния път, в ателието ухаеше прелестно - на пушек и билки, и на восък. Брана се изправи, косата й бе свита на кок, а пуловерът й с цвета на зрели сливи стигаше почти до ханша. Сложи бяла саксия на работния плот, добави бяла купа, голяма бяла свещ и бяло перо.
- Закъснях. Съжалявам, но…
- Оставила си ми съобщение на телефона, че ще закъснееш. Няма значение. - Загледа се в Айона, докато Кател отиде и се отърка в краката й. - Поздравления. Добре ли мина първият ти ден?
- Страхотно. Прекрасно. Благодаря ти. Много ти благодаря. - Докато говореше, Айона изтича през стаята и прегърна силно Брана.
- Добре, добре. - Брана лекичко я потупа по гърба. - Все пак Бойл те е назначил на работа.
- Ти ми даде шанс да прекрача прага. - След още едно притискане Айона отстъпи назад. - Това е всичко, което бих могла да искам. Почувствах се… на мястото си от първия миг-разбираш ли какво имам предвид? Всичко сякаш се намести. А Мийра - познаваш Мийра.
- Познавам я. - С привична лекота Брана се обърна и сложи чайника. - Моя много добра приятелка и човек, на когото можеш да разчиташ.
- Веднага ми допадна, сигурно и това е част от цялото. Разведе ме наоколо, преди Бойл да се появи, а после се запознах и с Мик - вероятно и него познаваш.
- Така е.