- Толкова е забавен и знае безброй истории. Вече съм малко влюбена в него.
- Има жена и четири деца, а вече очаква и първото си внуче.
102 ►
Родьт 0’Дуайър
- О, нямах предвид… шегуваш се. Както и да е, беше страхотно, просто страхотно. Въпреки че Бойл беше в лошо настроение.
- Случва му се. - Брана сложи курабийки в една чиния -днес бяха шоколадови.
- Появи се,’яхнал кон - като на кино - той и онзи великолепен кон. И двамата толкова ядосани и красиви, и… хм, корави. Той проклинаше коня. Почти съм сигурна, че и конят му отвръщаше подобаващо. Съдружникът му - Фин, нали - го купил и го изпратил на Бойл. Направо е смайващ.
- Конят, предполагам.
- Да. Е, и Бойл не е за изхвърляне. Аз дори за няколко минути… - Тя лекичко потупа с длан сърцето си. - Само докато го гледах. Много жалко, че изпада в мрачно настроение, защото наистина си го бива. - Тя се усмихна широко, вдигна очи към тавана и размаха ръка пред лицето си. После очите й се разшириха. - О, боже, ти и Бойл да не сте заедно?
- Имаш предвид романтична връзка? Не. - Брана се засмя, развеселена, и се зае да запарва чая. - Двамата с Конър са приятели от деца и по тази причина с него сме приятели, откакто се помня. Чудесен човек е, с гореща кръв, но също както на Мийра, и на него може да се разчита в добро и лошо.
- Хубаво е да го знам, а и истината е, че днес имаше основание за лошото си настроение. Аластар му играеше по нервите и вече бе ухапал един от работниците в конюшнята. Изритал друг и мисля, че…
- Чакай. - Брана сграбчи ръката на Айона, за да спре потока от думи. - Аластар ли каза? Конят е Аластар?
- Да. Какво има? Какво не е наред?
- Фин е купил коня и го е изпратил тук?
- Да. Мийра каза, че Фин още обикаля, но е изпратил коня преди няколко дни.
- Така. - Брана си пое дълбоко въздух и за миг опря длани на плота. - Той знае.
- Кой и какво? Плашиш ме, Брана.
Тъмната вещица
103
- Фин. Знае, че си тук. Или знае, че тримата сме заедно. Че се очаква да започне. Аластар, казват, било името на коня на Тийгьн. Той бил първият й водач.
- Аластар. Не знаех, но… с него сякаш се разпознахме един друг. Имаше някаква връзка, но реших, че просто усещам, че той се нуждае от мен, нуждае се от някого, който го разбира. Аластар. Конят на Тийгьн. Не мислиш, че е просто съвпадение.
- Ти дойде, а сега и този кон. А и Бойл ти го е довел тази сутрин, нали така? Много ясно, че не мисля, че е съвпадение, а като добавиш и Финбар Бърк, няма място за съмнение.
- Откъде би могъл да знае за мен или името на коня на Тийгьн?
Брана остави чашите и те изтракаха върху масата.
- У него има сила. ^
- Като нас ли е? Фин?
- Той не е като никой друг, но също носи кръвта, както и ние. Потомък е на Кеван, черния магьосник.
- Чакай малко. Чакай. - Опита се да приеме казаното, дори притисна с длани слепоочията си, сякаш да задържи всичко в главата си. - Това нали е злият магьосник, онзи, когото Сърха е убила - или почти убила? Този Фин е негов потомък?
- Така е. - С блеснали очи и мрачно изражение Брана нетърпеливо напъха обратно в косата си една разхлабена фиба. - Носи знака - а именно Тийгьн е белязала Кеван. У него има сила и е от кръвта на Кеван.
- Зъл ли е?
С нетърпелив жест Брана махна с ръка във въздуха, после наля чай.
- Със сигурност няма прост отговор на подобен въпрос. Не е навредил никому, а аз бих разбрала, ако се е случило. Но той е от кръвта на Кеван, а времето наближава. Изпратил е коня, за да знаем.
- Но нали да имам Аластар до себе си, е предимство за мен? За всички нас? За нашата страна в битката?
104
Родът 0’Дуайър
- Ще видим какво ще стане.
- Не разбирам. - Понеже й бяха подръка, Айона си взе от курабийките и размаха една във въздуха. - Той е съдружник на Бойл и негов приятел - това го разбрах. Не разбирам как може да е опасен, ако…
- На този въпрос е по-лесно да се отговори. Фин е опасен и винаги е бил такъв.
- Но щом Бойл е толкова добър човек, как може да са приятели?
- Животът е загадка.
- Сега поне ми е ясно как Бойл разбра, че съм… нали знаеш.
С въздишка Брана вдигна чаша към устните си.
- „Вещица“ не е лоша дума, Айона. Ти си такава.
- В моето ежедневие не се е говорило често за това. Полека-лека свиквам с факта. Трябваше да ти го кажа преди, веднага. Той знаеше. Не съм му казвала - защо да го правя - но той разбра. Не изглеждаше особено притеснен от това, но след като е приятел с магьосник…
- Фин е като нас - вещица.
- Правилно. Просто ми звучи много момичешко.
- Имаш много да учиш, братовчедке. - Подаде на Айона чая й.
- Първо трябва да ти кажа още нещо. Никога не нарушавам дадена дума. За мен е важно. Но днес, докато се връщах от конюшнята, тръгнах да минавам през преплетените клони и лиани. Нямах намерение да го правя, но ми се стори, че видях светлина и чух името си - отново и отново. Беше почти като в съня ми. Почувствах се извън тялото си и притеглена натам. Сякаш трябваше да премина към онова, което ме чака отвъд. Кател ме спря отново. Аз не нарушавам обещанията си, Брана. И не лъжа.