- Никога ли? - Брана отпи глътка от чая си.
- Никога. И бездруго изобщо не ме бива, така че защо да се мъча? Но щях да се върна там, ако Кател не беше се появил. Сама не бих могла да спра.
Тъмната вещица
105
- Той те изпитва.
- Кой?
- Кеван или онова, което е останало от него. Ще трябва да бъдеш по-силна и по-умна. След като това стане, двамата с Конър ще те заведем там, както обещахме. Е, добре, хайде да видим с какво разполагаме като начало.
Прекалено развълнувана, за да пие, Айона побутна чая си настрани.
- Ще ме научиш ли да правя някое заклинание?
Брана отново се засмя и поклати глава.
- Препусна ли в галоп още първия път, когато се качи на кон?
- Искаше ми се.
- Днес ще вървиш бавно, и то с водач. Кажи ми какво ти е казвала баба ти за най-важното нещо в твоята сила, в Занаята? **
- Да не вреди никому.
- Добре. И никой да не страда. Това, което носиш в себе си, е толкова неразделна част от теб, колкото и цветът на очите ти или формата на устните ти. Онова, което ще правиш с него, е въпрос на избор. Избирай разумно.
- Вече направих избора да дойда тук, при вас.
- И се надявам, че няма да съжалиш. Добре, елементите са четири. - Тя махна към работната маса. - Земя, въздух, вода, огън. Призоваваме ги, използваме ги с голямо уважение. Не ги покоряваме със силата си, а сливаме нашата сила с тяхната. Огънят почти винаги е първият елемент, който изучаваме.
- И последният изгубен - вметна Айона. - Баба казваше така.
- Вярно е. Запали свещта.
Доволна, че може да покаже нещо, Айона пристъпи напред. Укроти дишането си, фокусира съзнанието си, представи си как събира силата вътре в себе си, а после я освобождава с една дълга и тиха въздишка.
Фитилът на свещта проблесна, после се запали.
106
Родът 0’Дуайър
- Много добре. Вода. Нуждаем се от нея, за да живеем. Тя тече в телата ни, владее света, в който живеем.
Махна към бялата купа, пълна с вода.
- Сега е бистра и спокойна. Неподвижна. Но тя се движи като морето, изригва в гейзери, блика като фонтан. Нейната сила й моята.
Айона видя как водата се раздвижи и вътре в купичката се надигнаха леки вълнички, които плиснаха в стените. Издаде приглушен вик, когато водата изригна към тавана, потрепери като водно копие, а после се разтвори като цвете и се изсипа обратно в купичката, без да се разплиска и капчица навън.
- Това беше много красиво.
- Красив трик, но много полезно умение. Раздвижи водата, Айона. Почувствай я, виж я, помоли я.
Също като пламъка на свещта, каза си тя. Трябваше да се съсредоточи и да събере силата си. Отново успокои дишането си, опита да стори същото и с мислите си, с пулса си. Вторачи се във водата, мъчейки се да си представи как малките вълнички се плискат на повърхността й.
И не успя да направи дори една вълничка.
- Не правя каквото трябва.
- Не. Липсва ти търпение.
- Имам този проблем. Добре, отново.
Загледа се решително във водата, напрегна всички сили, докато накрая очите я заболяха.
- На някои им е нужно повече време. Къде е центърът на силата ти? Къде я усещаш да се надига? - попита Брана.
- Тук. - Айона притисна длан към стомаха си.
- При Конър е тук. - Брана тупна леко сърцето си. - Извади я, изтласкай я навън. Използвай ръката си за насочване. Нагоре, навън. Представи си го, съсредоточи се, помоли.
- Добре, добре. - Разкърши рамене, отметна коси, зае нова стойка. Искаше да раздвижи тази проклета вода. Искаше да се научи как да я запраща нагоре като копие. Може би беше прекалено плаха. Затова…
Тъмната вещица
107
Пое си въздух, притегли силата, вдигна ръка от стомаха си и я изпъна рязко към купата.
Едва сдържа вика си, когато водата излетя към тавана.
- Мили боже! Аз просто… Опа!
Отново се спусна надолу като мощен поток. После спря и замръзна във въздуха точно над плота.
- Предпочитам да си спестим чистенето - каза Брана и само с едно помръдване на пръст изля водата отново в купата.
- О, ти си била. Мислех, че съм аз.
- Ти я изпрати нагоре, изгуби концентрация. Спестих ти обирането с парцал.
- Аз ли го направих? - Развълнувана, тя затанцува на място. - Браво на мен. Уха, това е велико. Никак не е уважително - довърши тя с лека гримаса.
- Няма причина да не е изпъдено с радост и възторг. Нали е магия все пак? Направи го отново. Но бавно. Гладко. Не губи контрол.