- Също като да яздиш кон - измърмори Айона.
Издигна водата само няколко сантиметра над купата
този път и представяйки си малък фонтан, го направи. Бавно-бавно тя завъртя струята, така че да закръжи над ръба. Танцът на водата я изпълни с радост и възторг.
- Вътре в теб дреме голяма сила - увери я Брана.
Доволна, горда, очарована от себе си, Айона остави
водата да се излее обратно в купата.
- Хайде да я събудим.
Когато Конър влезе, тя караше едно перце да лети. Не танцуваше грациозно като перцето на Брана, но все пак летеше във въздуха.
Той намигна, после завъртя пръст и накара перцето да се завърти и да я погъделичка по брадичката.
- Самохвалко - каза тя, но се засмя и сама завъртя перцето. - Все едно съм в забавачката за вещици. Направих пламък, раздвижих водата, вдигнах перце във въздуха и направих това.
108
Родът О’Дуа0ър
Посочи към бялата саксия и красивия гербер, който цъфтеше в нея.
- Много добре. - Впечатлен, той се приближи към работната маса.
- Аз направих това - поясни тя, сочейки малкото зелено стръкче до разкошния цвят. - Брана сътвори цветето.
- И все пак браво. Страхотен ден си имала, братовчедке. - Той я прегърна през рамо. - А аз идвам да си потърся бирата. Стига толкова уроци, не мислиш ли така, Брана? Минава шест и половина, а аз умирам от глад.
- Магията е в сърцето му, но нашият Конър мисли с корема си. Или с онова под него.
- И не се срамувам нито от едното, нито от другото. Да вървим в бара. Айона ми е обещала халба бира, а вечерята е от мен. Сделката си я бива, откъдето и да я погледнеш.
- Защо не? - реши Брана. - Имаме да говорим за много неща, а малко бира и храна ще ми дойдат добре, докато приказваме.
Измъкна фибите от косата си, разтърси я и накара Айона да въздъхне завистливо.
- Хайде, Кател. Връщам се след пет минути - каза тя.
- Ще минат поне двайсет - поясни Конър. - Ще се видим там - извика той и се пресегна да хване ръката на Айона.
- Нямам нищо против да почакам.
- Ще реши да се преоблече, после да си оправи лицето. Мога вече да пия бира, докато приключи, а ти ще ми разказваш за деня си.
- Най-невероятният ден в живота ми. Имам много за разказване.
- А аз имам много време, стига да вървим към халбата и вечерята ми.
Може би заради остатъчната енергия от силата, която бе упражнявала, в комбинация с вълнението от новата работа, но Айона имаше чувството, че може да тича през целия път до селото.
Тъмната Вещица
109
Конър бе на друго мнение и затова вървяха бавно по криволичещия път. Знаеше, че бъбри прекалено - но пък той сам бе попитал, а и слушаше внимателно, смееше се и подхвърляше коментари.
Когато му каза за Аластар, Конър повдигна вежди, наведе глава настрани. Очите му, които бяха развеселени преди миг, сега се избистриха и съсредоточиха рязко.
- Виж ти, това е интересно развитие на нещата, нали?
- Брана се разстрои.
- Ами Фин успява да я разстрои почти винаги, а да изпрати точно този кон тук? Това е послание от негова страна специално за нея.
- Предупреждение?
Той се усмихна кротко на Айона.
- Тя може да го приеме като |Щсова.
- Ти не си разстроен.
- Скоро ще се случи - каквото и да е. Знаехме го още щом застана на прага ни.
Той погледна встрани, към гората, и Айона си помисли, че очите му се взират в нещо, което тя не можеше да види.
- Това е само следващата стъпка—каза й той, - а аз бих отбелязал, че да имаш добър кон, е хубаво нещо.
- Но той е на Фин, а Фин е част от… не знам… от про-тивната страна…
- Не е.
- Но… Брана каза…
- Кръвни връзки, проклятия и дяволски знаци. - Конър тръсна рамене, сякаш да отхвърли всичко това като старо сако от гърба си.
- Не е ли потомък на Кеван?
- Такъв е. Ще ми се да попитам кой няма черно петно в родословието си. Това, че си нечий потомък, не определя кой си. Имаш избор, нали така? Ти си направила своя. Фин прави своя, а Бог ми е свидетел, че нашата Брана също избира сама. Сестра ми е и е по-важна за мен и от въздуха. А Фин ми е приятел и е бил такъв през целия ми живот.
110 -
Родът 0’Дуаиър
Затова балансирам между двамата и имам късмет, че умея да пазя равновесие.
- Не смяташ, че той е зъл.
Конър поспря за миг, колкото да я придърпа към себе си и да докосне с устни косите й в израз на обич, която я стопли вътрешно.
- Мисля, че злото има най-различни проявления. Фин не е сред тях. Колкото до това, че Аластар бил негов? Да купиш нещо, не означава, че то е твое, тъй като можеш да го задържиш, да го изгубиш или подариш. Ти си тази, която има връзка с коня, нали?
- Май си прав. Ти му имаш доверие, разбирам го. Но Брана - не.
- Може да се каже, че е раздвоена, което се случва изключително рядко. Той ще се върне, когато реши, и тогава ще можеш сама да прецениш и да си съставиш мнение.