- Израснали сте заедно, нали? Ти, Фин и Бойл.
- Още растем.
Тя се засмя, но изпита и тъпа болка.
- Нямам никакви приятели от детинство. Преместихме се да живеем на друго място, когато бях на шест, после родителите ми се разделиха, когато бях на десет, и последва ново местене, както и често пътуване между двамата, както и допълнително местене, когато всеки от тях се ожени повторно. Мисля, че е много хубаво да имаш приятели, с които си израснал.
- Приятелите са си приятели, когато и да ги намериш.
- Прав си. Това ми харесва.
Той отново я хвана за ръка и посочи със свободната си към нещо в далечината тъкмо когато влизаха в селото.
- Там са руините на абатство Конг. Мястото си го бива и много туристи идват, за да го посетят, но повечето се тълпят в Конг заради „Тихия човек“.
- Баба много обича този филм. И аз го гледах отново, преди да дойда тук,
- През септември организираме фестивал в негова чест. Голямо събитие. Самата Морийн 0’Хара дойде на него
Тъмната Вещица
- 111
преди две години. Още е голяма красавица. Величествена и много земна в същото време.
- Видя ли я отблизо?
- За миг. Определено запомнящ се миг. Не си се разходила до селото днес?
- Не, но има много време. Имам чувството, че съм била тук. Заради разказваното от баба ми — обясни тя — и нейните снимки, както и туристическата брошура. Всичко е както си го представях.
Красивите магазини, барове и ресторанти, малкият хотел, цветята в саксии и в сандъчета на первазите, които сякаш й кимаха по пътя, който водеше към руините на абатството. Макар магазините да бяха затворили вече, баровете работеха, а по тесните тротоари се разхождаха туристи.
- Къде е магазинът на Брана?
- Зад ъгъла, ей там, малко по-надолу, до магазина за чай. Сега е затворен, но имам ключ, ако искаш да го разгледаш.
- Няма нужда. Сигурно ще имам почивен ден - поне се надявам.
- Естествено, че ще имаш почивен ден. Бойл ще те кара да работиш много, но не и непрекъснато.
Продължиха напред, изкачиха се леко по пътя и тя повдигна лице, щастлива да усети хладния въздух върху него.
- Това не е ли… на торф ли ми мирише?
- Разбира се. Няма нищо по-хубаво от запален торф в огнището вечер - и една халба бира в добавка. Ето тук ще намерим и двете.
Отвори вратата и я побутна да влезе вътре.
Леко сладникавата миризма на пенливата бира, която наливаха от кранчетата, се смесваше със землистия аромат на торфа, който гореше в огнището—да, помисли си Айона, нямаше нищо по-хубаво. Имаше хора, насядали около бара, както и други, които вече седяха по масите и похапваха. Гласовете им звучаха приглушено над звъна на чашите.
112
Родът О’Дуа0ър
Половин дузина редовни клиенти поздравиха Конър още щом прекрачи прага. Той също поздрави шумно познатите си, махна им, после заведе Айона до бара.
- Добра ти вечер, Шон. Това е братовчедка ми Айона Шиън от Америка. Внучка е на Мери Кейт 0’Конър.
- Добре дошла. - Барманът със стряскащо бяла коса и червендалесто лице я изгледа със светнали сини очи. - Как е Мери Кейт?
- Много добре, благодаря.
- Айона работи за Бойл в конюшнята. Днес беше първият й ден.
- Така ли било? Значи, си ездачка?
- Точно така.
- Иска да ме почерпи халба бира, за да отбележим случая. За мен „Гинес“. Ти какво обичаш, Айона?
- Нека са две.
- Брана идва насам, така че ги направи три. Само да си намерим маса. Ето я и Фани. - Конър целуна по бузата една красива блондинка. - Запознай се с братовчедка ми Айона от Америка.
И така се почна. Айона сметна, че се е запознала с повече хора само за десет минути на крачка от бара, отколкото обикновено й се случваше за цял месец. Докато се отдалечат оттам, в главата й вече беше бъркотия от лица и имена.
- Всички ли познаваш?
- Повечето наоколо - да. А ето двама, които и ти познаваш.
Забеляза Бойл и Мийра, седнали на маса, отрупана с халби и чинии. Конър зае една от съседните до тях.
- Как сте?
- Бива. Хей, Айона, явно си решила да опиташ нощния живот в селото, така ли? - попита я Мийра.
- Празнуваме новата ми работа. Благодаря отново - обърна се тя към Бойл.
- Тъкмо уточнявахме графика - осведоми я Мийра - и твоят почивен ден е в четвъртък, ако искаш да си правиш някакви планове.
Тъмната вещица
- 113
- Точно сега само това и правя.
- Айона ми каза, че Фин ти е пратил нов кон. Аластар, нали така - бил много темпераментен.
- Друг път. - Бойл надигна халбата си и изпи останалото в нея. - Опита се да закуси с ръката на Кевин Лийри сутринта, след като срита здраво Мууни.
- Теб захапа ли те?