- Още не, но се опитва непрекъснато. Държа се като истински джентълмен с братовчедка ти.
Айона се усмихна над халбата си.
- Просто се чувства неразбран.
- Много добре си го разбирам.
- Чудим се какво е намислил Фин с този юнак. - Мийра си гребна от супата, без да откъсва очи от Конър. - Аластар не е обикновен кон за ^зда, това е сигурно. Може и да става за разплод, но Фин не каза, че е тръгнал да търси жребец за тази цел, когато замина.
Конър небрежно сви рамене.
- Никой не знае какво е намислил Фин, освен самият той, а много често и сам не знае. И като заговорихме за това, ето я и Брана.
Той вдигна ръка и улови погледа й.
- Това вече е цяло парти - отбеляза тя, приближавайки се до масата. Потърка с длан рамото на Мийра и се усмихна на Бойл. - Да не би да караш приятелката ми да работи даже и на вечеря?
- По-скоро е обратното - възрази Бойл. - Тя е безмилостна. Канех се да се отбия при теб утре. Мехлемът, който ни приготви, почти свърши.
- Имам още от него. Ще ти пратя сутринта по Айона. - Седна и взе бирата си. - Е, наздраве за Айона и новата й работа, както и за теб, задето имаше благоразумието да я наемеш.
Чувстваше се леко замаяна просто като си седеше. Сред братовчеди, шефа й, колега от работата - и си поръча телешко задушено с ечемик по препоръка на Конър.
114
Родът 0’Дуайър
Като за първи работен ден в Ирландия, не можеше да мине по-добре.
А после стана още по-хубаво.
Конър се измъкна от масата. Върна се след малко с цигулка.
- Конър - възкликна Брана.
- Аз плащам вечерята, така че ти поне можеш да ни посвириш.
- Свириш на цигулка?
Брана погледна към Айона и вдигна небрежно рамене почти като брат си.
- Когато съм в настроение.
- Винаги съм искала да се науча да свиря на някакъв инструмент, но съм безнадежден случай. Моля те, няма ли да ни посвириш?
- Как можеш да откажеш? - Конър подаде цигулката и лъка на сестра си. - Изпей ни някоя песен, Мийра, скъпа - нещо весело в тон с вечерта.
- Не си платил моята вечеря.
Той й намигна едновременно дръзко и закачливо.
- Винаги можем да си вземем десерт, ако имаш апетит.
- Една песен. - Брана изпробва лъка. Конър вече го бе смазал, забеляза тя, уверен, че ще я убеди да свири. - Знаеш, че няма да се откаже, докато не изпълним желанието му.
Тя извъртя стола си, отново изпробва лъка, струните. Гласовете наоколо заглъхнаха, Брана се усмихна и затропа лекичко в такт.
Музиката се понесе весело, както бе пожелал Конър, бързо и ритмично. Брана се обърна засмяна към Мийра и Айона отбеляза колко дълбоко и искрено е приятелството помежду им, когато Мийра се засмя и кимна.
- „Ще кажа на мама, когато се прибера, че момчетата не оставят момичетата на мира.“
И това беше магия, помисли си Айона. Тази искряща и радостна музика, дълбокият и закачлив глас на Мийра,
Тъмната вещица
115
смехът по лицето на Брана, докато свиреше. Сърцето й, което вече бе опиянено, политна още по-високо, докато тя се стараеше да запомни с точност всичко - звуците, погледите, дори въздуха наоколо.
Никога нямаше да забрави този миг и чувствата си точ-но сега.
Улови погледа на Бойл, който я наблюдаваше с развеселено изражение. Сигурно му изглеждаше като някоя заслепена от блясъка на звездите глупачка, но й беше все едно.
Когато избухнаха аплодисменти, тя усети, че направо подскача на стола си.
- О, това беше страхотно! И двете сте невероятни.
- Веднъж дори спечелихме награда, нали, Брана?
- Вярно е. Първа награда в Щруто за таланти на Ханигън - бързо изчерпало се събитие, напълно подхождащо на кратката ни кариера.
- И двете бяхте великолепни - както тогава, така и сега, но сме благодарни на Мийра, че не хукна да става звезда на сцената. - Бойл я потупа по ръката. - Нуждаем се от нея в конюшнята.
- Предпочитам да пея за удоволствие, а не за да си изкарвам прехраната.
- Не искаш ли да се позабавляваш още малко? - Айона побутна Мийра по рамото. — Изпей ни още нещо.
- Гледай само какво ни причини - обърна се Брана към брат си.
- Ти не свириш достатъчно за удоволствие. Винаги съм искал да го правиш по-често. - И когато докосна с длан страната й, Брана само въздъхна.
- Толкова си сладкодумен и го знаеш.
- Айона не е единствената американка тук тази вечер. Забелязах още няколко. Изпейте им „Волния скитник“ и ги изпратете със спомена за двете красавици в бара на Конг.
- Какъв си ласкател само - повтори тя и се засмя. Отметна глава назад и вдигна цигулката.
116
Родът О’Дуа0ър
Айона забеляза как усмивката й помръкна и веселието се изпари от тъмносивите й очи. Нещо друго се появи в тях, толкова бързо се появи и изчезна, че не можеше да го определи точно. Копнеж? Гняв? Комбинация от двете.