Но тя отновр свали инструмента в скута си.
- Съдружникът ти се върна - обърна се Брана към Бойл.
Тъмната Вещица
117
СЕДМА ГЛАВА
Всичко в него сякаш бе рязко. Скулите, челюстта му, дори и дръзкият зелен поглед - както и блясъкът в очите му.
Влезе с полъх на вятъра, който накара кротко тлеещия торф да пламне изведнъж.
Както по-рано с Конър, неколцина от клиентите в бара го поздравиха. Но Конър бе приветстван с непринуденост и топлота. Посрещането на Фийбар Бърк бе израз и на уважение, граничещо, помисли си Айона, с предпазливост и лека тревога.
Носеше черна кожена наметка, стигаща до коленете. Дъждът, който явно бе завалял, докато тя седеше на топло и сухо, се стичаше на капки по нея, както и по дългата му черна коса.
Самата тя леко притеснена, Айона извърна очи към Брана. Сега по лицето на братовчедка й не бе изписано нищо, сякаш онова мигновено завихряне на емоции бе само илюзия.
Фин си проправи път навътре и както Брана бе направила с Мийра по-рано, сложи длан на рамото на Бойл и на това на Конър. Но погледът му, отбеляза Айона, се спря на Брана.
- Не искам да ви прекъсвам.
- Ето го и него, най-сетне се завръща от дългите битки. - Конър се ухили дръзко. - И точно навреме, за да почерпи всички.
- Някои от нас са на работа утре - напомни Брана на брат си.
118
Родът 0’Дуайър
- Голям късметлия съм, че шефът ми е разбран и великодушен човек. За разлика от твоя - добави Конър с намигване към Брана, - който определено е голям тиранин.
- Готов съм да почерпя - обади се Фин. - Добър вечер, Мийра, как е майка ти? Чух, че не се чувствала много добре - добави той, когато тя само примигна насреща му.
- По-добре е, благодаря. Беше хванала бронхит и малко се залежа. Докторът я натъпка с лекарства, Брана - със супа, така че отново е добре.
- Радвам се да го чуя.
- Донесъл си ни дъжд - отбеляза Бойл.
- Явно. Брана. Изглеждаш чудесно.
- Добре съм. Май си съкратил пътуването си?
- Шест седмици ми стигат. Липсвах ли ти?
- Не. Никак.
Той й се усмихна - светкавично и отново рязко, после извърна яркозелените си очи към Айона.
- Ти сигурно си американската братовчедка. Айона, нали така?
- Да.
- Фин Бърк - каза той и протегна ръка над масата. - Тези тук явно нямат достатьчно добри маниери, за да ни представят един на друг.
Тя автоматично пое ръката му и усети топлината, рязкото парване на силата. Все така усмихнат, той повдигна вежда, сякаш искаше да каже: „Какво друго си очаквала?“.
- Още една халба „Гинес“ за теб? - предложи той.
- О, не, въпреки разбраните и великодушни шефове, това ми е лимитът. Благодаря все пак.
- Бих изпила един чай, преди да изляза на дъжда - обади се Мийра. - Благодаря, Фин.
- Чай да бъде. Още една халба, Бойл?
- С камиона съм, така че приключих.
- Аз съм пеша - вметна Конър, - затова ще изпия още една.
Тъмната вещица
- 119
- Ще ти правя компания. - Фин едва се озърна и сервитьорката им побърза да се приближи. - Здрасти, Клеър. Дамите ще пият чай. С Конър искаме бира. „Гинес“ тази вечер.
Намери стол и го придърпа.
- Няма да обсъждаме работа по време на партито - каза той на Бойл. - Ще поговорим по-късно за това, макар че смятам, че и двамата сме наясно с всичко. Както и ти, Конър.
- Става. Изведох Мерлин на разходка няколко пъти, докато ти скиташе, а и Мийра също - осведоми го Конър.
- А и той самичък излиташе нанякъде, когато си поиска. Ще минеш ли през школата утре?
- Ще се постарая, както и през конюшнята.
- Гледай да размениш няколко думи с Кевин и Мууни.
- Бойл вдигна халбата си. - Най-новото ти попълнение изтормози и двамата.
- Има огнен нрав и желязна воля. Теб измъчи ли те?
- Старае се. Харесва нея. - Бойл кимна към Айона. Вперил поглед в очите на Айона, Фин потропа с пръсти
по масата, сякаш отмерваше някакъв такт.
- Така, значи.
- След като зверски се постара да ме хвърли чак в съседната околия, тази американка тук го яхна и го поведе из манежа, сякаш е послушно пони.
Фин бавно се усмихна.
- Наистина ли? Значи, си добра ездачка, Айона?
- Истина е и е добра ездачка - отговори му Бойл. - Сега работи за нас, за което те осведомявам лично.
- Радвам се, че си при нас. Значи, си решила да поработиш по време на ваканцията?
- Аз… ще живея тук. Тоест вече живея тук.
- Ами, тогава добре дошла у дома. Надявам се, че баба ти се чувства добре. Госпожа О’Конър, нали?
- Много е добре. Благодаря. - За да ги укроти, Айона стисна здраво ръце под масата. - Имах нужда от работа и Брана помоли Бойл да се срещне с мен. Работила съм за
120
Родът 0’Дуайър