Кеван го нямаше, засега поне. Но страхът й оставаше
- страхът й от него и от това, че ако никоя отвара и молитва не може да излекува тялото й, ще остави децата си без майка.
Беззащитни.
Събуди се и видя най-малкото си дете, сгушено в нея, и това й даде нови сили, докато се мъчеше безшумно да стане.
- Мамо, мамо, остани.
- Стига, слънчице мое, имам работа. А ти трябва да си в твоето легло.
- Лошият човек дойде. Уби моите понита.
Страх сви сърцето на Сърха. Кеван да докосва децата й
- телата им, умовете им, душите им? Обзе я неописуем ужас, неописуема ярост.
- Било е само сън, съкровище. - Гушна Тийгьн, залюля я в прегръдките си и й зашепна гальовно: - Просто един сън.
Но сънищата имаха сила и бяха опасни.
- Понитата ми викаха от болка, а аз не можех да ги спася. Той ги подпали и те пищяха. Аластар дойде и събори лошия човек. Аз се качих върху Аластар, но не можах да спася понитата. Страх ме е от лошия човек в съня.
Тъмната вещица 17
2*
- Той не може да те нарани. Никога няма да му позволя да те нарани. Само измислените понита. - Здраво стиснала очи, тя целуна Тийгън по рошавата руса коса, по бузките. - Ще сънуваш други. Зелени и сини.
- Зелени понита!
- О, да, зелени като хълмовете. - Сгушила глава до детето, Сърха вдигна ръка, завъртя пръст и продължи да го върти в кръг безспирно под всички понита - сини, зелени, червени, жълти понита, които затанцуваха във въздуха над главите им. Заслушана в смеха на най-малкото си дете, Сърха залости здраво страховете си, гнева си и решително стисна устни.
Никога нямаше да навреди на децата й. Щеше да го убие, дори и с цената на собствения си живот, но нямаше да го позволи.
- Хайде, всички понита,да. отиват на паша. А ти ела с мен и двете ще хапнем нещо заедно.
- Има ли мед?
- Да. - Простичкото желание за нещо сладко накара Сърха да се усмихне. - Ще има мед за добрите момичета.
- Аз съм добра!
- Ти си най-сладкото и най-добричкото момиче на света!
Сърха вдигна Тийгън, а малката я стисна здраво и прошепна в ухото й:
- Лошият човек каза, че ще вземе първо мен, защото съм най-малка и най-слаба.
- Никога няма да те вземе, кълна се в живота си. - Пусна долу Тийгън, за да види дъщеря й истината в очите й. — Кълна ти се. А ти, мила моя, не си слаба и никога няма да бъдеш.
Сложи дърва в огнището, намаза мед върху хляба, направи чай и овесена каша - всички щяха да се нуждаят от много сили за онова, което щеше да направи днес. Което трябваше да направи.
Синът й слезе от таванското помещение с разрошена от съня коса. Потърка очи и подуши въздуха като куче.
18
Родът 0’Дуайър
- Бих се с черния магьосник. Не побягнах.
Сърцето на Сърха препусна в галоп.
- Сънувал си. Разкажи ми.
- Бях до завоя на реката, където държим лодката, и той дойде, а аз веднага познах, че е магьосник, и то черен, защото сърцето му е черно.
- Сърцето.
- Видях сърцето му, макар да се усмихваше като приятел и да ми предлагаше медена питка. „Ето, момко - каза ми той, - имам нещо сладко за теб.“ Но питката беше пълна с червеи и черна кръв… вътре в нея. Разбрах, че е отровна.
- Прозрял си в сърцето му и какво има в питката дори насън.
- Така беше, повярвай ми.
- Вярвам ти. - Значи, нейният малък мъж имаше повече сила, отколкото бе предполагала.
- Казах му сам да изяде питката, защото в ръката си държи смърт. Но той я захвърли настрани и червеите изпълзяха от нея, и се превърнаха на пепел. Искаше да ме удави в реката, но аз започнах да хвърлям камъни по него. После се появи Ройбиър.
- Ти ли извика сокола в съня си?
- Помислих си за него и той дойде, разперил нокти. Черният магьосник изчезна като дим. А аз се събудих в леглото си.
Сърха го притисна до себе си, погали го по косата.
Тя бе отприщила гнева си върху Кеван и той бе нападнал децата й.
- Ти си смел и силен, Иймън. Сега седни да хапнеш. Трябва да се погрижим за животните.
Сърха отиде до Брана, която стоеше до най-долното стъпало на стълбата.
- И ти също.
- Появи се в съня ми. Каза, че ще ме направи своя невеста. Той… опита се да ме докосне. Тук. - Пребледняла от
Тъмната вещица
19
разказа, тя покри гърдите си с длани. - И тук. - Постави ги между краката си.
Разтреперена, тя пристисна лице към майка си, когато Сърха я прегърна.
- Изгорих го. Не знам как, но изгорих пръстите му. Той ме прокле и стисна юмруци. Кател се появи, скочи върху леглото, ръмжеше и се опитваше да го захапе. После мъжът си отиде. Но се опита да ме докосне и каза, че ще ме направи негова невеста, но…
В страха се пробуди ярост.
- Никога няма да стане. Кълна се в това. Никога няма да сложи ръка върху теб. Сега хапни, изяж си всичко. Имаме много работа.