„Лоръл Райдинг Академи“ в Мериленд. Имам препоръки, работна автобиография. Тоест сега са у Бойл, ако искаш да ги видиш.
„Млъкни, млъкни вече“, заповяда си тя мислено, но нервността й надделя.
- Имате страхотна конюшня. Мийра ме разведе наоколо. И си напълно прав. Аластар има буен нрав и силна воля, но не е лош. Не му е в природата. Просто е ядосан и несигурен, озовал се е на непознато място, сред хора и коне, с които не е свикнал. Сега трябва да се докаже, особено пред Бойл. Слава богу - възкликна тя, когато чаят пристигна. Можеше да го използва, за да си затвори устата.
- Притесняваш я. - Развеселена, Брана се обърна към’ Фин. - Има навик да бъбри неспирно, когато е нервна.
- Така е. Съжалявам.
- И непрекъснато се извинява. Наистина трябва да престанеш с това, Айона.
- Да. Защо си купил Аластар? - подхвана тя. После вдигна ръка. - Съжалявам. Не ми влиза в работата. Освен това вече каза, че не искаш да говориш за бизнес.
- Красив е. Имам слабост към красотата и силата, и… магията.
- Той притежава всичко това - съгласи се Мийра. - И всеки, който поне малко разбира от коне, ще ти каже, че не е роден, за да разхожда туристи на гърба си ден след ден.
- Не, роден е за друго. - Погледна към Брана. - Нужен е за друго.
- Какви ги приказваш? - измърмори тя.
- Той ми проговори. Ти ме разбираш - обърна се той към Айона.
- Да. Да.
- Затова сега е тук, а на път насам е най-красивата кобилка в западните графства. Също с буен нрав, двегодишна и красива като принцеса. Казва се Аня - като кралицата на феите. Ще ги сватосаме, Бойл, когато тя съзрее доста-
Тъмната вещица
121
тъчно. Дотогава ще се справя добре с прескачането на препятствия, дори и с неопитни ездачи, мисля.
- Не казвай, че си мислиш само за разплод. - Брана побутна чая си настрани.
- О, скъпа, това винаги е в мислите ми.
- Знаел си, че е дошла и какво означава това. Вече е започнало.
- Ще поговорим за това. - Фин сложи длан върху тази на Брана над масата. - Но не в бара.
- Не, няма да е в бара. - Тя издърпа ръката си изпод неговата. - Знаеш повече, отколкото казваш, и искам да чуя цялата истина.
В очите му проблесна раздразнение.
- Никога не съм те лъгал, сърце мое. Нито веднъж през живота си и ти го знаеш. Дори и когато една лъжа можеше да ми даде най-желаното на свет$г.
- Да оставиш недоизказани неща, е като да излъжеш направо. - Тя стана. - Имам още работа. Бойл, закарай, моля те, Айона до хотела й с камиона си. Не искам да минава нощем през гората.
- О, но…
- Ще се погрижа. - Бойл спокойно прекъсна възраженията на Айона. - Не се тревожи.
- Ще ти пратя онзи мехлем сутринта. А с теб ще се видим утре след работа, Айона. Имаме да вършим още много.
- Да го вземат мътните - въздъхна Конър и понечи да стане, след като Брана си тръгна.
- Не, остани и си изпий бирата. - Мийра разтри рамото му, сякаш да прогони напрежението, докато ставаше. - Аз ще ида с нея. И бездруго е време да вървя. Благодаря за чая, Фин, и добре дошъл у дома. Сигурно ще се видим пак утре.
Мийра грабна якето си и го нахлузи, докато бързаше към вратата на бара.
Конър потупа ръката на братовчедка си.
- Ще трябва да свикнеш с това.
122 ►
Родът О’Дуа0ър
- Самата истина - измърмори Фин, после с престорена небрежност се облегна назад и се усмихна. - Често предизвиквам лошо настроение у Брана. Е, кажи ни, Айона от Америка, какво видя и направи в Ирландия?
- Аз… - Как можеха да продължат с приятелските закачки, когато въздухът направо искреше от ярост и болка?
- Ами… нищо особено. И същевременно страшно много, предполагам. Дойдох да се запозная с Брана и Конър и да си намеря място за живеене, работа. Вече намерих. Но още не съм имала време да видя каквото и да било наоколо. Толкова е красиво, че това ми стига.
- Ще трябва да те поразходим и да ти покажем забележителностите. Казваш, че си намерила място за живеене,’ така ли? Бързо действаш.
- Отседнала съм в замъка Ашфорд за няколко дни.
- Това вече е истински лукс.
- Така е. После ще живея с Брана и Конър. - Забеляза как очите му блясват, присвиват се и бързо се местят към Конър. - Това проблем ли е?
В отговор Фин се наведе над масата и продължи да я пронизва с поглед.
- Познала те е. Тя протяга ръка на мнозина, но малцина държи близо до себе си. Домът е нейното убежище. Ако нейният дом е и твой, значи те е познала. Грижи се за тях
- измърмори той към Конър. - В името на всичко свято.
- Не се съмнявай в това.
- Като стана дума за недоизказани неща. - Объркана, Айона се озърна от единия към другия, после и към Бойл, който седеше, без да отрони и дума. Нямаше да изкопчи нищо от тях, не и в този ден и час. - Трябва да вървя. Благодаря за вечерята, Конър, а на теб за чая, Фин. Няма нужда да ме караш с камиона си до хотела, Бойл.