- Тя ще ме одере жив, ако не го направя, и може да го направи съвсем буквално. Ще те видя у дома - подхвърли той на Фин.
- Скоро се прибирам.
Тъмната вещица
123
Айона нямаше какво да стори, освен да тръгне към вратата. Хвърли поглед през рамо и забеляза, че Фин е надвесен мрачно над халбата си, докато Конър се е привел напред и му говори нещо бързо и тихо.
Излезе навън във вятъра и дъжда и в крайна сметка изпита благодарност, че ще я закарат с кола.
- Заедно ли живеете с Фин?
- Имам си лично местенце над гаража и се възползвам от къщата му, когато реша, тъй като той по-често отсъства, отколкото е там. Удобно е и за двамата да живеем близо до голямата конюшня.
Отвори вратата на стар пикап с избеляла червена боя и пресягайки се вътре, избута разпилените по седалката неща.
- Съжалявам за това. Не очаквах да имам пътник.
- Не се притеснявай. Истинско облекчение е да видя, че още някой е разпилян като мен.
- Ако е така наистина, считай се за предупредена. Събирай си боклука и разтребвай след себе си. Брана е много подредена и ще те преследва като куче, ако зарязваш наоколо вещите си.
- Ясно.
Покатери се и се настани сред папки с твърди корици, опаковки, стара хавлия, разни парцали, както и една плитка картонена кутия, в която имаше шило за копита, рингове за юзди, няколко батерии и отвертка.
Той се качи от другата страна и пъхна ключа в стартера.
- Почти нищо не каза вътре.
- Тъй като съм приятел с всички засегнати в спора, смятам, че е най-добре да стоя настрани като цяло.
Камионът подрусваше, а дъждът трополеше над главите им, когато Айона се облегна назад.
- Те са двойка.
- Кои?
- Брана и Фин. Или са обвързани, или са били преди. Сексуалното напрежение беше толкова осезаемо, че ушите ми още бучат.
124
Родът О’Дуа0ър
Той се размърда и се намръщи, загледан в пътя.
- Няма да клюкарствам за приятели.
- Не е клюкарстване. А просто наблюдение. Сигурно е сложно и за двамата. И е ясно, че трябва да знам какво става. Ти знаеш повече от мен, а аз съм замесена в това.
- Сама си отговорна, доколкото виждам.
- Може и така да е. И какво от това? Как разбра, че съм като тях?
- Познавам ги открай време, бил съм част от живота им. Видях същото у теб, когато беше с коня.
Тя свъси вежди и се извърна с лице към него.
- Повечето хора нямаше да са толкова спокойни. Ти защо го приемаш толкова леко?
- Познавам ги открай време - повтори той.
- Не разбирам как може да е толкова просто. Мога да правя това. - Изпъна ръка и съсредоточавайки се, успя да запали мъничък пламък в дланта си.
Беше жалко пламъче в сравнение с онова, което можеше Брана, но Айона се бе упражнявала от време на време.
Той едва й хвърли бегъл поглед.
- Много удобно, ако си на излет и изгубиш кибрита.
- Хладнокръвен си - възхити се тя. - Ако бях спретнала този номер на мъжа, с когото излизах, щеше да мине право през вратата, оставяйки дупка с очертанията на силуета си като в анимационен филм.
- Сигурно не си е падал много по излетите.
Тъкмо щеше да се засмее, но забеляза мъглата да се надига отпред на пътя като стена. Ръцете й се свиха в юмруци, когато камионът нагази в нея, а после ги стисна още по-здраво, когато мъглата ги обгърна отвсякъде.
- Чуваш ли това? Можеш ли да го чуеш?
- Какво да чуя?
- Името ми. Все повтаря името ми.
Макар да бе принуден да се движи едва-едва, Бойл стискаше здраво волана.
- Кой повтаря името ти?
Тъмната Вещица
125
- Кеван. В мъглата е. Може той самият да е мъглата. Не го ли чуваш?
- Не. - И досега никога не бе го чувал. Нямаше нищо против това да си остане така. - Мисля, че е добре утре пак да работиш заедно с Мийра.
- Какво? Какво?
- Искам тя да одобри, преди да изведеш сама клиенти на разходка. - Говореше спокойно, шофираше бавно. Можеше да мине по този път и със затворени очи и сега усещането бе почти същото. - И искам да видя как се справяш като инструктор. Там ще работиш заедно с Мик или с мен от време на време. Умееш ли да скачаш?
Знаеше, че го е правила и има достатьчно победни ленти и трофеи, за да го докаже, както и удостоверение, че има право да преподава. Беше чел автобиографията й.
- Да. Състезавам се от осемгфщшна. Исках да се пробвам за олимпийския отбор, но…
- Прекалено голям ангажимент?
- Не. Искам да кажа, да. В известен смисъл. За такъв тип тренировки е нужна голяма подкрепа от семейството. Както и финансова помощ. - Докато очите й шареха наляво и надясно, тя прокара длан от гърдите към шията си, после отново я свали. - Чу ли това? Господи, не го ли чуваш?