Изпрати всички навън, за да нахранят и напоят животните, да почистят обора, да издоят кравата.
Останала сама, тя се подготви, събра инструментите си. Купата, звънчетата, свещите, свещения нож и котлето. Избра от билките, които сама бе отгледала и изсушила. Взе и трите медни гривни, които Дайхи й бе купил на един летен панаир преди много време.
Излезе навън, пое си дълбоко въздух, вдигна ръце, за да пробуди вятъра. И повика сокола.
Той се появи с крясък, който отекна над дърветата и • хълмовете отвъд и който накара слугите в замъка край реката да вдигнат очи към небето. Широко разперените му криле уловиха блясъка на зимното слънце. Тя вдигна ръка и зловещите му нокти се забиха в кожената й ръкавица.
Очите й се впериха в неговите, а неговите й отвърнаха със същото.
- Бърз и мъдър, силен и безстрашен. Ти си на Иймън, но също и мой. Ще служиш на онези, които ще ме наследят. Наследниците ми ще служат на твоите потомци. Имам нужда от теб и те моля заради сина си, заради твоя господар и слуга.
Тя му показа ножа, но очите му изобщо не трепнаха.
- Рой, искам от теб капки кръв от гърдите ти - три, едничко перо от великолепното ти крило и за тези дарове
20
— Родът 0’Дуайър
съм ти безкрайно благодарна. За да предпазя сина си, правя го за него.
Тя го убоде с ножа и допря малкото шишенце, за да събере три капки. Отскубна едничко перо.
- Имаш моята благодарност - прошепна тя. - Стой наблизо.
Той литна от ръката й, но се издигна само до клона на едно дърво. Прибра криле и остана да гледа.
Тя подсвирна на кучето. Кател я гледаше с любов, с доверие.
- Ти си на Брана, но й мой - започна тя, след което повтори ритуала, като събра три капки кръв и малко козина от хълбока му.
Най-накрая отиде в обора, където децата й се смееха, докато работеха. Това й даде сили. И тя погали с длан главата на понито.
Тийгьн изтича при нея, когато забеляза ножа.
- Недей!
- Няма да го нараня. Той е твой, но и мой също. Ще служи на моите потомци и на теб, както и ти ще служиш на неговите. Имам нужда от теб, Аластар, и те моля да го направиш за дъщеря ми, за твоята господарка и слугиня.
- Не го порязвай. Моля те!
- Само леко бодване, драскотина, и само ако той е съгласен. Аластар, моля те за капки кръв от гърдите ти - три, няколко косъма от красивата ти грива и за тези дарове ще съм вечно благодарна. За да предпазя моята малка дъщеря, правя го за нея. Само три капки - тихо каза Сърха, докато го бодваше с върха на ножа. - Мъничко от гривата му. Ето, готово.
И макар Аластар да стоеше кротко, загледан в нея с мъдри и спокойни очи, Сърха сложи длани върху леката драскотина и използва магията си, за да я излекува. Заради нежното сърце на дъщеря си.
- Сега елате с мен. Всички. - Вдигна Тийгьн на хълбока си и ги поведе обратно към колибата. - Знаете какво съм. Никога не съм го крила. Знаете, че и вие носите дар
Тъмната бещица
21
бата, всеки от вас. Винаги съм ви го казвала. Магията ви е млада и невинна. Един ден ще стане силна и умела. Трябва да я уважавате. Не бива да я използвате, за да навредите някому, защото злото ще ви се върне в троен размер. Магията е оръжие, вярно е, но не бива да се използва срещу невинните, слабите, неразумните. Тя е дар и товар и ще трябва да понесете и двете й страни. Всички вие ще предадете тези две страни на онези, които ще ви наследят. Днес ще научите нещо повече. Гледайте внимателно какво ще правя. Гледайте, слушайте, помнете.
Най-напред отиде до Брана.
- Твойта кръв и мойта, смесена с кръвта на хрътката. Кръвта е живот. Загубата й е смърт. Три капки от теб, три от мен и с тези на хрътката заклинанието е готово.
Брана подаде ръка на майка си без колебание и остана неподвижна, когато Сърха-Я ^боде с ножа.
- Момчето ми - обърна се тя към Иймън. - Три капки от теб, три от мен и от гърдите на сокола, за да се слеят трите части.
Макар устните му да трепереха, Иймън протегна ръка.
- И най-малката ми. Не се бой.
Очите й блестяха от сълзи, но Тийгън гледаше майка си • сериозно, докато протягаше ръчичка.
- Три капки от теб, три от мен, с тези на коня като твой водач, за да препусне магията.
Смеси кръвта, целуна ръчичката на Тийгън.
- Готово, свършихме с това.
Вдигна котлето, пъхна шишенцата в торбичката на кръста си.
- Донесете останалото. Най-добре е да се прави на открито.
Избра мястото върху коравата земя, където снегът още стоеше под хладните сенки на дърветата.
- Да донесем ли дърва за огъня? - попита Иймън.
- Не и за това. Застанете тук заедно.
Тя застана зад тях, отправи зов към богинята, към земята, вятъра, водата и огъня. И описа кръга. Ниските пламъ