И все пак броеше дните до Белтейн, до мига, в който щеше отново да го зърне да язди към дома.
Децата й бяха добре и се учеха. Някакво гласче в главата й я подтикваше да ги научи на всичко, което може, колкото е възможно по-скоро. Тя не го поставяше под съмнение.
Прекарваше часове наред нощем на светлината на свещта и огъня, за да записва заклинанията си, рецептите, дори и мислите си. И когато чуеше воя на вълка или блъскането на вятъра, не му обръщаше внимание.
Два пъти я викаха до замъка, за да лекува, и тя вземаше децата си, за да поиграят с други деца и да ги държи под
26
Родът О’Дуа0ър
око, както и за да видят те уважението, което се полагаше на Тъмната вещица.
Защото името и всичко, което то означаваше, щеше да бъде тяхното наследство.
Но всеки път, когато се върнеха у дома, й беше нужна отвара, за да си върне силата, която бе изцедена от лечителските заклинания, които правеше за нуждаещите се.
Макар да копнееше за мъжа си и за здравето, което се опасяваше, че никога няма да се възстанови напълно, тя учеше децата си на занаята всеки ден. Стоеше зад Иймън, когато той викаше Рой - вече повече негов, отколкото неин, както беше редно. Наблюдаваше с гордост как малката й дъщеря яздеше Аластар, дръзка като истински воин.
И знаеше - с гордост и тъга - колко често Брана и вяр-ната й хрътка Кател, обикалят из гората.
Дарбата беше тяхна, но също така и детството. Грижеше се да има музика, игри и невинни занимания, доколкото й бе възможно да осигури.
Имаха посетители - такива, които идваха за заклинания или за мехлеми, или които търсеха отговори на въпроси, които се надяваха да намерят любов или богатство. Помагаше на онези, на които можеше, приемаше даровете им. И гледаше към пътя, винаги гледаше пътя - макар да знаеше, че ще минат седмици, преди любимият й да се върне у дома.
Заведе ги да поплуват по реката с малката лодка, която баща им бе направил, в един ден, когато вятърът бе утихнал и небето бе повече синьо, отколкото сиво.
- Казват, че вещиците не могат да прекосят водата - заяви Иймън.
- Така ли казват? - Сърха се засмя и обърна лице към лекия бриз. - А ето че сме тук и се носим по водата съвсем спокойно.
- Донал го каза, от замъка.
- Това, че го казва и дори че го вярва, не го прави истина.
Тъмната вещица
27
- Иймън накара една жаба да полети за Донал. Беше като хвалба.
Момчето изгледа мрачно малката си сестра и щеше да добави сръчкване или ощипване, ако майка им не гледаше.
- Летящите жаби може да са забавни, но не е добре да хабиш дарбата си за забавления.
- Беше тренировка.
- Потренирай, като ни уловиш малко риба за вечеря. Не по този начин - добави предупредително Сърха, когато синът й вдигна ръце над водата. - Магията не е отговор за всичко. Човек трябва да знае как да се погрижи за себе си и без нея. Дарбата не бива да се пилее за нещо, което можеш да свършиш с ума си и ръцете си или с повече мускули.
- Обичам да ловя риба.
- А аз - не. - Брана седеще мрачна, докато малката лодка се носеше по реката. -‘Само седиш, седиш и чакаш, чакаш. Предпочитам да ида на лов. Поне ще сме в гората и можем да хапнем заешко за вечеря.
- И утре можем да го направим. Тази вечер ще ни чака риба, ако брат ти има късмет и е ловък. А може и картофен пай.
Отегчена, Брана подаде въдицата на сестра си и се загледа над водата към замъка с дебелите му каменни стени.
- Не искаш ли да живееш там, мамо? Чух жените да си приказват. Казаха, че всички сме добре дошли.
- Имаме си дом и макар някога да е бил само сламена колиба, той е оцелял по-дълго от онези стени. Оцелял е, когато са владеели 0’Конър, преди династията на Бърк. Крале и принцове идват и си отиват, скъпа моя, но домът остава завинаги.
- Харесва ми как изглежда замъкът, толкова величествен и голям, но повече харесвам нашата гора. - Момичето за миг облегна глава на рамото на майка си. - Могат ли Бърк да вземат дома ни?
- Биха могли да се опитат, но са достатьчно мъдри, че да уважават магията. Нямаме какво да делим с тях, нито те с нас.
28
Родът О’Дуа0ър
- Ако се опитат, татко ще се бие с тях. А също и аз. - Вдигна очи към майка си. - Дървла от замъка ми каза, че Кеван е прогонен.
- Това вече го знаеш.
- Да, но тя казва, че той се връща и спи с жените. Шепне им нещо на ухо и всяка си мисли, че е нейният собствен мъж. Но на сутринта знаят. Плачат. Каза също, че си дала на жените билки, които да го държат надалеч, но… той подмамил една от прислужничките в кухнята, завел я в блатото. Никой не може да я намери.