Знаеше за това, както знаеше и че момичето от кухнята никога няма да бъде намерено.
- Играе си с тях и използва слабите, за да храни егото си. Силата му е черна и студена. Светлината и огънят винаги ще го побеждават.
- Но той се връща. Дращи по прозорците и по вратите.
- Не може да влезе. - Но усети мраз в кръвта си.
Точно в този миг Иймън извика и когато издърпа рязко
въдицата, на нея проблесна сребриста риба.
- Късмет и ловкост - засмя се Сърха и грабна мрежата.
- И аз искам да хвана една. - Тийгън се наведе нетърпеливо над водата, сякаш можеше да види някоя риба.
- Надяваме се да хванеш, тъй като ще ни трябва повече от една, макар и толкова голяма. Браво на теб, Иймън.
Хванаха още три и ако тя помогна на бебчето си малко, магията бе използвана с любов.
Сърха загреба с веслата обратно под лъчите на слънцето, галена от лекия бриз и заслушана в гласовете на децата си.
Какъв хубав, прекрасен ден, мислеше си тя, а и пролетта бе толкова близо, че почти можеше да я усети.
- Изтичай у дома, Иймън, и почисти рибата. Ти започни с картофите, Брана, а аз ще се погрижа за лодката.
- Аз ще остана с теб. - Тийгън пъхна ръчичка в тази на майка си. - Мога да ти помогна.
- Така е и ще трябва да донесем вода от реката.
Тъмната вещица
29
- На рибите харесва ли им да ги хващаме и да ги ядем?
- Не мисля, че им харесва, но това е тяхното призвание.
- Защо?
Това, повтори си отново мислено Сърха, докато завързваше здраво лодката, бе първата дума на Тийгьн.
- Нима боговете не са сложили рибата във водата и не са ни дали на нас разум, за да направим мрежи и въдици?
- Но сигурно им е по-приятно да плуват, отколкото в огъня.
- Предполагам. Затова трябва да сме внимателни и благодарни, когато ядем.
- Ами ако не ги хванем и изядем?
- Щяхме да сме гладни през повечето време.
- Дали си говорят под водата?
- Ами аз никога не съм разговаряла с някоя риба. Ела тук. - Сърха загърна поздрав^пелерината на Тийгьн около телцето й. - Става студено. - Вдигна очи и видя как облаци закриват слънцето. - Може да извие буря през нощта. Най-добре да се прибираме.
Докато се изправяше, се появи мъглата. Сива и мръсна, тя пълзеше като змия над земята и поглъщаше светлината на деня.
Не беше буря, осъзна Сърха. Заплахата вече бе тук.
Тя избута Тийгьн зад гърба си, когато Кеван се надигна от мъглата.
Беше облечен в черно, изпъстрено със сребристи нишки - като звезди в среднощно небе. Косата му се спускаше на вълни до раменете като абаносова рамка на суровото му и красиво лице. В очите му, тъмни като циганско сърце, имаше сила и удоволствие, докато оглеждаше безсрамно Сърха.
Тя ги усещаше като дръзки ръце върху кожата си.
На врата му висеше голям сребърен медальон във формата на слънце с огромен камък - като проблясващо червено око - в средата му. Това бе нещо ново, помисли си тя, усетила черната му сила.
- Милейди - каза той и й се поклони.
30
Родът О’Дуа0ър
- Не си добре дошъл тук.
- Ходя където си поискам. И какво да видя - жена и малкото й дете, сам-самички. Изкушение за разбойници и вълци. Нямаш мъж, който да те пази, Сърха Тъмната. Аз ще те придружа.
- Сама се” пазя. Върви си, Кеван. Пилееш си напразно времето и силите. Никога няма да се покоря на някого като теб.
- Ще се покориш. Сливането с мен е твое предопределение. Видях го в кълбото.
- Виждаш само лъжи и желания, не е истина, нито съдба.
Той само се усмихна и също като гласа му и усмивката бе прелъстителна.
- Заедно ще владеем тази земя, както и всяка друга, която пожелаем. Ти ще носиш скъпи дрехи в ярки цветове и ще окичиш тялото си със скъпоценности.
Той завъртя ръце. Тийгьн зяпна, когато видя майка си, облечена в червено като кралица, с бляскави бижута и златна корона, обсипана със скъпоценни камъни.
Също толкова бързо Сърха махна с китката си и отново бе облечена в обикновена черна вълна.
- Не са ми нужни и не искам твоите цветове и блясък. Остави ме на мира, мен и децата ми, иначе ще изпиташ гнева ми.
Но той се засмя и звукът, отронил се от гърлото му, говореше за зловеща наслада.
- Чудно ли е, любима моя, че не искам друга, освен теб? Твоят огън, твоята красота и сила - всичко е предопределено да бъде мое.
- Аз съм жена на Дайхи и винаги ще бъда.
С пренебрежително сумтене Кеван щракна с пръсти.
- Дайхи се вълнува повече от своите битки, своите игри и дребните си войни, отколкото от теб и от палетата, които си му родила. Колко пъти луната се е напълнила и е намаляла, откакто за последен път е споделил ложето ти? Студено ти е през нощта, Сърха. Усещам го. Ще ти покажа
Тъмната вещица
31
удоволствия, които никога не си изпитвала. И ще те направя нещо повече от това, което си сега. Ще те направя богиня.