Тъмната веицица
259
- Как понасяте всичко това? - възкликна Айона. - Очите ти не са ли постоянно заслепени, не оставаш ли без дъх всеки път, не те ли заболява сърцето?
- Това е домът ми - простичко отвърна Бойл. - Няма друго място, където бих предпочел да бъда. Тук ми е добре.
- О, на мен също. - И най-сетне, помисли си тя, се чувстваше достойна да бъде тук.
Вятърът се усили и лек дъждец плисна по предното стъкло на пикапа, а веднага след това грейна слънце и превърна капките в мънички дъги.
Магия, помисли си Айона, простичка и тайнствена.
Като абатството Балинтъбър.
Изчистените линии на силуета му придаваха сдържано достойнство на старата сива постройка. Беше разположено сред красива местност - сред поля, в които пасяха овце, в подножието на надвисналите скалисти планини.
Простичко величие, мислено отбеляза тя, понеже окси-моронът идеално описваше древната сграда и живота, който си течеше наоколо. Слезе от колата, за да се разтъпче по алеите, да разгледа градините, които не се плашеха от последните студове на зимата, и се усмихна, когато чу ветрецът да донася далечното блеене на овцете.
Каза си, че би могла да седне на тревата и да прекара цял ден в щастливо съзерцание и мълчание.
- Сигурно би искала да научиш историята на мястото.
Беше прочела малко за абатството в туристическата
брошура, но би искала да чуе версията на Бойл.
- Много бих искала.
- Било е построено от Кончобир - Кател Мор с винената ръка от клана О’Конър, значи, е от твоя род.
- О. Разбира се. - Колко далеч назад във времето течеше кръвта й тук, помисли си тя. Не беше ли прекрасно? - Също като Ашфорд, преди родът Бърк да го спечели.
- Точно така. В далечната хиляда двеста и шестнайсета година. Знам годината, защото в момента реставрират
260
Родът СРДуаОър
източното крило в подготовка за отбелязването на осем-стотингодишнината. Легендата гласи - или поне една от тях - че макар Кател да бил син на крал Търлок, бил прогонен от кралицата и принуден да прекара известно време в изгнание и страдания, преди да се възкачи на трона. Тогава срещнал един човек, който се отнесъл добре с него, и Кател, след като вече станал крал, поискал да му се отплати за добрината. Човекът, вече старец, поискал църква в Балинтъбър и Кател наредил да я построят.
Вървяха по алеята, докато той разказваше историята, гласът му се носеше с напевна интонация, а далечният хор на овцете служеше за фон. Изключително щастлива, Айона го хвана за ръка, за да се свържат заедно и да запечатат мига.
- Минали години и кралят отново видял стареца, който го укорил, задето не е спазил обещанието си. Явно църквата била построена навреме, но в Роскомън.
Айона се разсмя и вдигна лице към него.
- Малка грешница.
- И така може да се каже. Но Кател наредил да построят нова църква, която впоследствие станала абатство Балинтъбър.
- Кралят удържал на думата си.
- Такава е легендата.
- Приятно е да знаеш, че сред предците ти има благороден и достоен крал.
- И наследството му оцеляло през вековете. Твърди се, че това е единствената църква в Ирландия, построена от ирландски крал, в която още се служи на Бог.
- Мисля, че това е прекрасно. Хората много често събарят старото, за да построят нещо ново, вместо да ценят наследството си.
- Онова, което е било преди, е важно - простичко каза той. - Преди няколко години Пиърс Броснан се ожени тук и това донесе нова слава на мястото. Преди това бе известно като началото на Торчър Фадрейг.
Тъмната вещица
261
- Пътят на поклонението към планината на Свети Патрик. Чела съм за него.
- Казват също, че Шон на Сагарт, нечестивият ловец на свещеници, е погребан в гробището. Там. - Бойл вдигна ръка и посочи едно голямо дърво. - Така казват.
- Мястото е хубаво. Чисто и силно. И някъде дълбоко в себе си го усещам познато, близко. Не е ли странно?
Той само вдигна рамене.
- Твоите кръвни предци са го построили.
- Затова ме доведе най-напред тук. - Тя се усмихна и облегна глава върху рамото му. - Благодаря. - Погледна надолу и забеляза стар, очукан камък и гравираните в него букви. - Коронясването?
- Ами комплексът включва не само абатството и гробовете. Това е част от Пътя към кръста. Добавен е впоследствие, както и Молитвената-аяея, а ей там има и малка пещера, която е направена като обор, за да представи рождението на Христа. Малко е странно.
- Прекрасно е. - Тя го задърпа за ръка и заедно продължиха по пътеката, за да открият и другите белязани камъни сред спретнато подредените и красиви лехи на градината. - Това е много абстрактно, напълно съвременно и създава чудесен творчески контраст с античното наследство.