Гласът на Айона се извиси и се понесе с вятъра - на староирландски. Над къдравите облачета нещо затътна и загърмя — може би гръм, а може би пробудена сила. Кръжащите над кулата птици се разпиляха с уплашени крясъци и останаха само небе и камъни.
- Камбаните звънели, сякаш знаели - продължи тя. - Макар девойката да плачела, почувствала как силата се надига в нея - гореща и бяла. Силна, млада, жизнена и жестока. И той отново не получил желаното от него. А после пак и пак.
Очите на Айона се обърнаха навътре. Когато залитна, Бойл я дръпна силно към себе си.
- Трябва да се махна оттук - немощно изрече тя.
- И още как.
Грабна я на ръце, понесе я надолу по тесните и виещи се стълби, под арките, където трябваше да се приведе почти до кръста, за да мине отдолу, и отново я изведе навън, под ръмящия дъжд.
Влагата бе като нежна ласка върху лицето й.
- Добре съм. Само леко замаяна. Не знам какво се случи.
- Имаше видение. Виждал съм Конър, унесен в такова.
- Виждах ги съвсем ясно - старицата и девойката, която нежно миеше лицето на баба си. Имаше треска, беше толкова гореща, сякаш изгаряше отвътре. Чувах ги, както и него. Усещах как той се опитва да стигне до нея, да из
268
Родът 0’Дуайър
тегли силата й. Почувствах болката й - физическа и емоционална. Тя искаше от все сърце да може да спести на момичето, което толкова обича, опасността и отговорността. Но нямаше избор и нямаше време.
Той леко я премести в ръцете си, за да отвори вратата на пикапа, и я намести вътре, учуден, че ръцете му не треперят в такт с разтрепереното му сърце.
- Говореше на ирландски.
- Така ли? - Айона прокара пръсти в косата си. - Не мога да си спомня точно. Какво казах?
- Не съм напълно сигурен, че разбрах всичко. „Ти си една, но трябва да сте трима.“ И мисля, че… - Той се помъчи да намери превод. - „Тук свършва за мен, но започва за теб.“ Нещо подобно и още нещо, което не разбрах. Очите ти станаха черни като гарваново крило, а кожата ти - бледа като смъртта.
- Очите ми.
- Сега са с нормалния си цвят - увери я той, докосвайки нежно бузата й. - Сини като лято.
- Нужна ми е повече подготовка. Все едно да се мъчиш да се състезаваш в Олимпийските игри, докато още се учиш как да сменяш посоката и скоростта на коня. А това е много могъщо място, пълно с енергия и сила.
И преди беше идвал тук, без да усети друго, освен леко любопитство. Но този път, с нея…
- Сякаш се вкопчи в теб - реши той. - Или ти в него.
- Или пък тя, старицата. Погребана е там, вътре. Някой ден трябва да се върнем, когато всичко това свърши, и да оставим цветя на гроба й.
В момента той не бе склонен да я върне тук никога повече. Но докато заобикаляше пикапа, за да се качи от другата врата, дъждът спря.
- Виж. - Хвана го за ръка и с другата посочи към дъгата, която проблясваше над руините. - Светлината побеждава.
Усмихна се и повярва в думите си, и с тази мисъл се наведе да го целуне.
Тъмната вещица
- 269
- Умирам от глад.
Той изобщо не можеше да мисли, вместо това я придърпа към себе си и я зацелува, докато представата как тя се полюшва на ръба, не избледня в главата му.
- Знам едно място наблизо, където има чудесна риба и картофки. Господ ми е свидетел, че имам нужда от халба бира.
- Точно каквото ни трябва. Благодаря - добави тя.
- За какво?
- За това, че ми показа две забележителни места и че ме хвана, преди да падна.
Хвърли последен поглед назад към манастира, черните птици и дъгата. Животът й се бе променил завинаги, помисли си тя. Но за разлика от своята предшественичка, тя смяташе това за дар от съдбата.
В уютната кухня, с хрътката, полегнала в краката й, и огън в огнището, Айона разказа всичко на братовчедите си.
- Имала си интересен ден - отбеляза Конър.
- И още как.
- Това са три отделни събития, да ги наречем така, в един-единствен ден. - Брана, чиято коса още бе вдигната високо след работния ден, се взираше в чая си. - Но само едно, свързано с Кеван.
- И последното - напомни й Айона. - Тя усещаше приближаването му.
- Видение от миналото. Независимо дали е твоето, или на другиго, все пак е в миналото. Съмнявам се, че би се осмелил да стигне толкова далеч сега. - Брана погледна към Конър.
- Не и сега, едва ли, а и защо да го прави? Кажи ми какво чувстваше - преди, по време на и след като видението отмина?
- За преди това не съм сигурна. Имах усещането, че съм била там и преди, както и с абатството, но не така…