270 • — Родът 0’Дуайър
светло и радостно. Беше мрачно и ами, тъжно. Знаех къде е разположено всичко, какви са нещата наоколо, но сега осъзнавам, че е била тя, нашата предшественичка. В главата ми бяха нейните мисли, някои - ужасно горчиви. Знаела е, че умира, но повече от смъртта е ненавиждала мисълта, че ще предаде амулета, силата и отговорността на внучката си. Не помня как съм се качила по стълбите. Изглежда, просто се озовах там. Старата жена лежеше в леглото, сивата й коса бе изпъстрена с бели кичури. Лицето й също бе сиво и лъщеше от пот заради треската. А девойката седеше до нея и нежно миеше лицето й. Имаше дълга червена коса. Еймиър! Мисля, че нарече девойката Еймиър.
- Не си ли спомняш какво си казала на староирландски?
- попита Конър.
- Не, само каквото Бойл ми каза, че е разбрал или мисли, че е разбрал от него. Спомням си тъгата и страха, а после светлината сякаш избухна в стаята. За миг усетих силата
- неукротима и всепоглъщаща. Като, ами, като наистина разтърсващ оргазъм. После всичко стана сиво и се завъртя пред очите ми. Чувствах се замаяна, слаба, неориентирана, а когато това премина, гладна.
- Замайването ще отслабне с времето - увери я Конър.
- Хубаво е, че не си била сама, когато си получила първото си видение. Ти явно не си очаквала да се случи? - попита той Брана.
- Не, още не. Не толкова рано. Искам да отбележа, че тя… че ти — поправи се тя и се обърна направо към Айона
- ускоряваш развитието си. Мисля, че е заради мястото и хората, с които си заобиколена. Вече сме заедно тримата, затова онова, което е заложено в теб, съзрява много по-бързо, отколкото би станало иначе. Това е хубаво. Ще бъдеш по-силна и по-малко уязвима.
- Да очаквам ли още изненади?
- Ще ги посрещнеш, когато се появят.
- Да се върнем малко назад. Сънят. Заради това, че бяхме заедно, ли сънувахме един и същи сън с Бойл?
Тъмната бещица
271
- Заради секса. - Конър се облегна на стола си и протегна крака напред. - Той е много силна връзка. Или може да бъде.
- Значи, ако правя секс с Бойл, той може да бъде въвлечен в съня с мен? Но той го нарани. Ръката му. Отровата.
- За която си се погрижила добре. Отличен инстинкт.
- Но другия път може да е по-лошо.
- Ще посрещнеш всяко нещо с времето си - напомни й Брана. - Кеван го е наранил, но Бойл също е наранил Кеван. Усетил е удара - човешки удар, и то в съня - което е много интересно за мен.
- Беше черна, смесена с кръвта на Бойл. Виждах я ясно. Ако се беше разпростряла, преди…
- Не е - рязко я прекъсна Брана. - Важно е само какво е станало наистина. Не бива да замъгляваме нещата с вероятности и емоции. ” **
- Тя го обича. - Конър погали ръката на Айона, когато тя се сепна. - Любовта замъглява и в същото време грее над всичко.
- Не съм казвала, че… Как така знаеш нещо, което самата аз открих съвсем скоро?
- Толкова силно се излъчва от теб, че няма как да не го видя. - Отново погали леко ръката й. - Нямам намерение да надничам през вратата, но тя е широко отворена.
- Не съм му казала нищо. — Не можеше и не биваше да казва, помисли си тя и си напомни решението си да бъде търпелива. - Само се наслаждавам на чувството. Толкова отдавна го търся и се опитвам да го усетя. А с Бойл не се налага да опитвам или да го търся. Просто е там.
- Това е много хубаво, а и съм съгласна, че Бойл е прекрасен човек. Но не бива да допускаш заложеното в теб да бъде замъглено от сиянието на любовта - предупреди я Брана.
- Двамата сме на различно мнение по този въпрос - намеси се Конър. - Аз вярвам, че любовта само подсилва способностите ни. Мястото е важно - каза той на Брана.
272
Родьт 0’Дуайьр
- И това, че е с нас. Но мисля, че чувствата й са още една причина тя да напредва толкова бързо. Как иначе щеше да знае, че отровата е вътре в Бойл, и как би могла да я изтегли толкова чисто, след като никога не е правила нещо подобно?
- Няма да споря. За всеки е различно, нали? Любовта, магията и как виждаме и възприемаме света. Различен е и изборът, който правим във всяко отношение. Само казвам, че си тук от съвсем скоро, както и с него, за да мислиш за любов и за избора, който е свързан с нея.
- Разбрах го още в първия миг, в който го видях. Може би и това е било някакво видение. Не знам. Но усетих онзи трепет. - Тя притисна длан до корема си. - И сякаш политнах. - Плъзна ръка към сърцето си. - Привличане, казах си, защото той изглеждаше толкова красив, яхнал Аластар. Но беше нещо повече. Казах си, че не бива да вървя в тази посока, защото, ами, отначало си мислех, че е с Мийра.
Само повдигна вежда, когато Конър се разсмя гръмко.
- Никак не ми се струва смешно. Двамата са страхотна двойка. Високи и стройни, зашеметяващо красиви. И имат особена връзка - веднага я усетих.