- Разбира се, като мен и Брана, защото са близки като родни брат и сестра и винаги е било така. Но ти си мислела, че са нещо повече, затова си потиснала онова, което си почувствала или би могла да чувстваш. Много благородно от твоя страна. Малцина биха го направили. Самият аз не съм сигурен дали бих постъпил така.
- Любовта от пръв поглед я има само в приказките - твърдо заяви Брана.
- Аз обичам приказки. - Айона се засмя и подпря лакти на масата, облягайки лице на юмруците си. - Реших, че е просто физическо привличане и няма нищо лошо в него, след като Мийра ми обясни как стоят нещата. Мислех си, че просто искам да спя с него, но никога не съм изпитвала това, което изпитвам към него. Знам точно какво е и знам, че започна още в мига, когато го видях върху гърба на
Тъмната вещица • 273
18»
Аластар - и двамата толкова свирепи и ядосани. Влюбих се и в двамата в същия този миг. Опитвам се да бъда търпелива, което изобщо не ми е в природата. Аластар разбра, че ме обича. Сега просто трябва да изчакам и Бойл да го разбере.
- Сигурна ли си, че ще го направи? - попита я Брана.
- Не може просто да се надяваш на щастливия край. Трябва да вярваш в него. После да свършиш нужното, да поемеш риска. Да убиеш дракона - макар че според мен драконите са ненужно очернени - да целунеш принцесата или жабока, да победиш злата вещица.
- Е, победата над злата вещица е достатъчно щастлив край за мен.
Не би трябвало да е достатъчно, помисли си Айона, но Конър леко стисна ръката й, преди да го каже гласно.
- Имаме да свършим някой Задачи, но по-късно, след вечеря - продължи Брана, - отново ще се упражняваме. Конър ще ти помага да овладееш виденията, лекуването. Слънцестоенето наближава с всеки изминал ден, а имаме още много работа.
- Имаш ли план какво ще правим?
- Каза, че Бойл го е наранил в съня само с юмрука си. Можем да използваме много повече от гол юмрук.
- Трябва да се върна до школата и да се погрижа за няколко новоизлюпени птици. Но ще се върна след около час.
- Ще дойда с теб - обади се Айона. - Искам да пораз-тъпча Аластар дори и да са само обиколка-две из манежа за скокове.
- Тогава на връщане ще мина оттам и ще те придружа обратно до дома.
- Сигурно ще намеря кой да ме върне обратно, но ако не - ще ти пратя съобщение.
- Добре тогава, вървете и двамата и ми дайте малко време да помисля. - Брана стана от масата. - Каза ми, че Фин щял да направи заклинание за защита на леглото на
274
Родът 0’Дуайър
Бойл. Гледай да го е направил, преди двамата отново да го използвате.
- Добре.
- Следващия път, когато ти или някой от нас се озове в подобен сън, искам това да е по наше желание и ние да сме тези, които дърпат конците.
Тъмната вещица
275
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Айона си обу ботушите за езда и отдели десет секунди, за да си сложи гланц за устни, в случай че се натъкне на Бойл. И двамата бяха заети тази вечер - той с документи, тя със заклинания - но се надяваше да се уговорят да пояздят заедно след работа на следващия ден, може би да хапнат нещо навън, а после да прекарат спокойна вечер у дома в неговия дом.
Излезе навън и улови Конър ‘йод лакътя. Вятърът бе хладен и влажен, но във въздуха се долавяше уханието на пролетта и подканяше трънката да разцъфти.
- Някога бил ли си влюбен? - попита го тя.
- Разбира се, много пъти, но никога по начина, за който питаш. Макар сърцето ми да е било улучвано от стрели, никога не е било разбивано.
- И аз съм била улучвана от някоя и друга стрела, понякога съм страдала. Когато бях в гимназията, даже си мечтаех да ми разбият сърцето само за да знам какво е усещането. Винаги съм искала да изпитам тези дълбоки чувства, нали разбираш? Замайващото издигане в небето и пропадането след това. При мен беше по-скоро равен път. Задоволявах се с някого, за когото знаех, че се задоволява с мен. Това те кара да се чувстваш посредствен.
- А сега?
- Сега се чувствам силна, целеустремена. - Тя описа кръгче с пръсти и малки пламъчета затанцуваха във въздуха. - Радостна.
- Заслужаваш всичко това.
- Ти искаш ли? Да се влюбиш?
276
Родът СКДуайър
- Естествено, някой ден. Тя ще влезе в стаята, красива и ослепителна, сексуална богиня с гениален мозък и ангелски нрав. Ще може да готви като леля ми Фиона, която е ненадмината готвачка, ще пие колкото мен в бара и най-много от всичко на света ще харесва разходките ни със соколи.
- Не искаш много.
Очите му, зелени като хълмовете, проблеснаха закачливо.
- Защо да не искаш всичко, след като и бездруго не знаеш какво ще ти донесе животът?