- Добре казано - съгласи се тя и отново накара пламъчетата да затанцуват.
В конюшнята Бойл търкаше с четката тялото на Дарлинг, колкото от грижа за нея, толкова и за да се успокои самият той. Днес бе изпратил работниците си да се прибират по-рано, защото му се искаше да остане малко сам. Сега, в компанията на кротката кобила в притихналата конюшня, можеше да се вгледа внимателно в мислите, които се въртяха в ума му цял ден.
Имаше сметки за плащане и поръчки за правене, но щеше да се заеме с тях по-късно, нали така? Ако беше нужно, имаше цяла вечер на разположение.
Така искаше, поправи се той.
Един мъж имаше нужда от лично време и пространство, без жената непременно да очаква внимание от негова страна.
Затова нямаше да си мисли колко му се иска да я грабне и да я пренесе в личното си време и пространство.
След като приключеше с документите в офиса си, би могъл да отдели малко време да помисли за всичко, случило се по-рано през деня.
Трябваше да разкаже всичко на Фин, естествено, което и щеше да направи, когато Фин се прибереше. Щяха да го обсъдят на халба бира, така че нямаше време за Айона, дори и да искаше компанията й.
Тъмната вещица
277
А той я искаше през цялото време, по дяволите.
Какво, за бога, означаваше, когато един мъж не можеше да се отдели от една жена дори за малко, камо ли да я избие от мислите си?
Беше омагьосан от сините й очи и ведрия й смях, както и от тялото й, от което не можеше да откъсне ръце. Както и от абсолютната й вяра в доброто и щастието, която бе дълбоко вкоренена в нея, макар той все повече да разбираше колко малко и от двете бе изпитвала през живота си.
Осъзна, че иска той да й донесе това добро и щастие, и мисълта доста го притесни. Нима не бе планирал целия ден с единствената цел да я зарадва? Не се бе получило точно така, поне в някои отношения, предвид тъмните видения и страха, който почти го бе парализирал. Но все пак бе планирал деня, съобразявайки се с нея.
Винаги бе в мислите му. ~’ **
Беше време да си припомни, че това, от което един мъж се нуждае в крайна сметка, е собствена стая, работа, добър кон и халба бира след тежък ден.
- Така е редно, нали, Дарлинг? Имаме си всичко, което ни е нужно.
Но в съседното отделение Аластар изпръхтя и духна шумно през нос.
- Сега не говоря с теб, нали? Злонравен звяр такъв.
- Добре се познавате — обади се Фин иззад гърба му. - Какви мрачни мисли са те налегнали, братко?
Този човек можеше да изненада всекиго в гръб, помисли си Бойл, стъпваше леко като дим.
- Кой казва, че са мрачни?
- Аз. - Фин се пресегна и погали Дарлинг по врата. - Изпратил си работниците да се прибират по-рано, така ли?
- Малко по-рано. Всичко, което трябва да се свърши за днес, вече е направено.
- Мислех, че още ще скиташ с Айона.
- Наскитахме се на воля, че даже и отгоре.
- Имали сте неприятности? От лично или магическо естество?
278
Родът 0’Дуайър
- И двете, струва ми се. Започна се рано призори, както знаеш, когато двамата с нея бяхме в съня заедно и се наложи да ударя с юмрук проклетия звяр.
- Още нещо ли е станало?
Фин стисна-здраво рамото му, но Бойл само продължи да прокарва четката по хълбоците на коня.
- Нищо сериозно или важно. Ще ти разкажа и за останалото.
Както и направи, започвайки от началото, чак до момента, когато бе изнесъл Айона на ръце от манастира. Само изръмжа, когато Фин сграбчи дланта му.
- Казах ти, че тя се погрижи, а и Конър също я погледна.
- Искам сам да се уверя. - След като погледна, Фин кимна и пусна ръката му. - Каза, че си го наранил. Сигурен ли си в това, след като вече е минало известно време и си имал време да го обмислиш?
Бойл сви юмрук.
- Знам кога ударът е попаднал в целта, приятелю.
- Вярно е. - Фин закрачи напред-назад. - Мислих доста над това и ще можем да го използваме. Ще трябва още да помисля, но определено ще го използваме. Имам и предпазен амулет за теб, преди да си легнеш тази вечер. Тя ще идва ли?
- Не, няма. Имам нужда да остана сам една вечер, нали? Имам си работа, а и сам трябва да помисля, без да ми се мотаят в краката.
Фин повдигна вежда, изненадан от тона му.
- Скарахте ли се?
- Не сме. След като я изнесох на ръце от проклетия манастир, тя се нахвърли върху риба с картофки като умиращ от глад в пустинята. Заведох я и до залива Клу, понеже искаше да види океана, после видя още руини, друго гробище, из което обиколи, но там нямаше нищо специално за нея, не и както на предишните места. Което си беше голямо облекчение.
Тъмната вещица
279
- Тя го понася добре за човек, който навлиза в нещата по-късно от повечето други.
- Предполагам, доста й се струпа за преглъщане въпреки големия й апетит. Това ме кара да се чудя.