- Не се шегуваше, Брана. Беше бесен, крещеше. Даже не ме чу да влизам. Когато се приближих, той тъкмо казваше - на много висок глас - че вече едва му остава време за себе си, след като съм се натрапила в живота му и съм го омагьосала. Била съм нова в магията и съм изпробвала силите си, решила съм била да ги опитам с любовно заклинание над него. Помоли Фин да го развали.
- И двамата са тиквеници.
- Не знам какво означава това, но звучи обидно, така че съм съгласна. Само че Фин не е. И той каза, че това са пълни глупости.
- Радвам се да го чуя. Значи, него няма да го превърнем в гол охлюв и да го удавим в бира.
Айона се опита да се засмее, но все й присядаше в гърлото.
- „Глупости“ е чудесна думичка и ще почна да я използвам по-често. Глупости, глупости, глупости.
Тъмната вещица
285
Очите й се наляха, гърлото й запари. Затова тръсна глава, пийна от виното си.
- Не, не, не. Няма да плача. Трябва да остана ядосана, за да не заплача.
- Поговори ли с Бойл, или просто превърна мъжкото му достойнство в изкорубен и покрит с брадавици чеп?
- Казах му някои неща. - Айона избърса ядно едничката сълза, която се търкулна по бузата й. - Осведомих го, че изпитвам прекалено голямо уважение към себе си, за да си позволя да използвам магията, за да накарам някого да ме харесва. Да ме обича. Той се опита да си намери оправдания, но това са глупости, нали така? Помолих Фин да ме докара и той го направи. Беше мил.
Можеше да бъде такъв, помисли си Брана, невероятно мил. За някои хора.
- Тогава се радвам, че е бил^там. Няма да търся никакви извинения за Бойл. Казаното от него е груба и незаслужена обида за хората като теб и мен. И още повече е тежко, защото ти имаш дълбоки чувства към него. Ще кажа само, че макар понякога да е избухлив и по природа да е, ами суров, меко казано, на моменти, никога не съм била свидетел да е наранявал някого по този начин. Мисля си, че той самият е бил доста изненадан от чувствата си към теб.
- Той не ги иска. Няма да плача за мъж, който не желае да има чувства към мен. Може да се понапия тази вечер, но няма да плача.
- Разумно решение. - Телефонът на Брана звънна. - Конър е. Дай ми минутка. И къде си сега? - каза тя в слушалката вместо поздрав. - Тук е, да. Да, можем да минем и без твоята компания, понеже си мъж в крайна сметка. Така е най-добре, чудесно. И ако искам мъдрите ти съвети, ще ги потърся. Върви, направете се на магарета с приятел-четата ти и кажи на Бойл, че може да се смята за късметлия, ако не превърна това в действителност.
Тя затвори.
- Фин е минал през школата да вземе Конър. Казах му, както си се досетила, да върви с него, понеже мъжете само
286
Родьт 0’Дуайър
объркват всичко. Мисля си да звънна на Мийра, освен ако ти не си против. Ще си поседим тук, ще пийнем още вино и ще обсъждаме многото недостатъци на мъжете, без някой от тях да е наоколо.
- Би било страхотно. Наистина. Но ти работиш.
- Ще продължа после.
- Явно ти е мъчно за мен.
- Каква приятелка бих била, ако не ми беше мъчно? Но съм и много ядосана също като теб - заради теб, заради мен самата и всяка уважаваща себе си вещица и жена. Любовно заклинание, мътните го взели.
Когато Конър и Фин влязоха в дома на Фин, завариха, Бойл да крачи напред-назад из всекидневната.
- Какво те забави толкова, по дяволите - подхвана той, после забеляза Конър. - О, супер. Преди да ми скочиш на врата, трябва да знаеш, че изобщо нямах представа, че тя е наблизо, и просто си изказвах мислите на висок глас. Имам право да си покрещя в собствената конюшня.
- Само един въпрос, преди да продължим нататък. - Конър вдигна един пръст. - Наистина ли си мислиш, че Айона е използвала магия, за да те впримчи, че ти е направила любовно заклинание?
- Казах го, както си чул вече, но не го твърдя. Само се опитвах да си подредя мислите, това е. Предимно това.
- Вярваш ли, че е използвала магия върху теб?
- Не, не и когато аз…
- „Не“ ми стига засега - прекъсна го Конър. - То означава, че не съм длъжен да забия юмрук в лицето ти, в резултат на което ти ще ме размажеш от бой, а аз предпочитам да изпия една бира с теб. Да те вземат мътните, Бойл, знаеш какви сме и какво е недопустимо за нас. Трябва да ти е ясно, че това важи и за Айона.
- Ясно ми е. Но просто… по дяволите, удари ме! Няма да ти отвърна, защото си го заслужих.
- Няма никакво удоволствие при това условие.
- Аз ще те ударя - предложи си услугите Фин.
Тъмната вещица
- 287
- Ти не си й братовчед - отвърна му сопнато Бойл, после вдигна ръце. Вирна брадичка. - Давай, удари ме.
Фин само се усмихна.
- Ще си запазя правото за друг път, когато най-малко го очакваш.