- Защо и аз не се сетих за това? - Конър свали якето си.
- Искам си бирата, а после можеш да ми кажеш как си намислил да оправиш отношенията си с Айона.
- Ако тя прояви малко здрав разум…
- Това не е начинът, братле. - Конър се отпусна тежко на големия кожен диван. - Има ли и чипс за бирата?
- Аз ще донеса. Имаме пържоли, а Бойл може да се погрижи за приготвянето им след малко - предложи Фин.
- За да се упражнява в скромност и смирение.
- Вижте какво. - Бойл седна и се наведе напред. - Попитахте ме дали съм го мислел-сйриозно, нали така? Казах, че не съм, и толкова. Разумно поведение.
- И очакваш същото от нея?
- Само си подреждах мислите и си изкарвах яда - настоя Бойл. - Когато се поуспокои, ще й кажа, че просто съм - как се нарича - освобождавал напрежението и не съм го мислел наистина. Това е.
Конър не каза нищо за момент, после се обърна към Фин, който се появи с няколко бири и пакет чипс.
- Знам, че е бил в компанията на жени и преди - небрежно подхвана темата Конър. - С очите си съм го виждал и дори съм се запознавал с някои от тях. Но ако не беше така, бих се заклел, че този човек току-що е изпълзял от някоя пещера, където е расъл досега, без да има допир с нито една жена.
- О, я върви по дяволите.
- Ще трябва да пълзиш на колене. - Фин метна една бира на Конър, една на Бойл, седна на дивана и вдигна крака на масивната ниска масичка, която бе намерил при едно от пътуванията си.
- Няма начин.
288 ►
Родът 0’Дуайър
- Братко мой, готов съм да се обзаложа, че ще го направиш, преди всичко да приключи. Залагам стотачка, че ще паднеш на колене. Луд е по нея - обясни той на Конър.
- И това е още една причина да оплете конците.
- Трябва да поговоря с нея веднага и да приключим с недоразумението.
- Не бих те посъветвал. - Конър напълни шепата си с чипс. - Тя е с Брана, а сестра ми не е особено доволна от теб в момента. Предполагам, че ще включи и Мийра в групичката и тогава и трите ще пращат негативните си мисли по твой адрес, най-малкото.
- Господи, не мога да изгладя отношенията ни, ако тя не говори с мен, а сега е пазена от вещица и жена с остър като бръснач език.
- Примири се, че ще се гърчиш в угризения тази вечер, а вероятно и още ден-два - обади се Фин. - След това… не вярвам да се размине само с цветя.
Конър преглътна чипса с бира.
- Нашата Айона е романтична душа, но цветята са дребна работа, предвид обидата.
- Не съм я обиждал - възрази Бойл, преди да изругае горчиво и да отпие голяма глътка бира. - Добре де, ясно. Признавам си, че е било така. Да си признаеш грешката и да се извиниш, трябва да е достатъчно.
Фин се плъзна надолу и се облегна по-удобно на дивана.
- Принуден съм да се съглася с теб, Конър, колкото и да ми е мъчно, относно онази пещера. Тя не е мъж, братле, и не можеш да оправиш всичко само с едно „извинявай, приятел, ще те почерпя бира“. Цветя като начало, понеже е романтична по душа, а и нещо бляскаво, за да й покажеш, че разбираш сериозността на грешката си.
Слисан, Бойл скочи от мястото си.
- И какво, да й купувам бижута само защото съм казал непреднамерено нещо, което тя изобщо не е трябвало да чува? Няма да стане. - Имаше си гордост и свободна воля, нали така? - Това си е чист подкуп.
Тъмната вещица
19*
289
- Приеми го по-скоро като инвестиция - посъветва го Фин. - Господи, човече, никога ли не си стъпвал накриво в отношенията си с някоя жена, така че да се налага да оправиш нещата?
Бойл стисна устни.
- Ако съм сгрешил, просто казвам, че е така. Ако не е достатъчно, нейна си работа. Никога не съм бил с жена, която да е била толкова важна, че…
- А тя е. Важна - довърши Конър.
- Би трябвало да е очевидно. - Загледа се мрачно в бирата си. - Няма да хукна да й купувам цветя и дрънкулки само за да замажа положението. Ще се извиня, защото безкрайно съжалявам за израза върху лицето й. Гнева го разбирам. Човек може да се развика и с него е приключено. Но аз я нараних и затова съжалявам.
Надигна се от мястото си?’
- Ще се погрижа за пържолите.
- Луд е по нея - обади се Фин, когато Бойл излезе от стаята.
- И доста изплашен от това, което би било забавно за гледане, ако не беше станало така. Тя ще му прости, защото има нежно сърце и също е луда по него. Но няма да си върне блясъка в очите, докато той не й отвърне с онова, което тя с такава готовност му дава.
- И какво е то?
- Любов, дарена свободно и безусловно. Цветята и дрънкулките ще върнат усмивката й - когато е готова да ги приеме. Но той ще трябва да й отдаде себе си, преди тя да засияе в целия си блясък отново.
- Това кара всички ни да сияем - отбеляза Фин.
Във всекидневната на дома си, осветена от свещи и пламъчетата на огъня в камината, Айона седеше, сгушена в ъгъла на дивана. Мийра бе дошла и бе донесла със себе си предостатъчно пица и сладолед.