Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
Prologue
Превод: sunset
Редакция: djenitoo & sunset
________________________________________________________________
Смъртта се спотайваше в сенките. Снопче лунна светлина се процеждаше през процепа на
прозореца. Винаги съм се чувствала добре под нея, но тази вечер Конър ми предлагаше утеха.
В нашия малък затвор купчините одеяла правеха пода под нас по-удобен. Едно от тях ни
покриваше. Конър не си направи труда да облече суитчъра, който му донесох, така че сега
пръстите ми си позволяваха лукса да потанцуват върху голите му гърди.
-
Не се страхувай, Британи – гласа му бе мек и любезен.
Но как да не се страхувам? И двама знаехме, че утре може да умрем. Срещата със смъртта носи
неотложност на живота, всички неща, които поставяхме на разстояние, всичко за което
копнеехме сега лумна пред нас като мечти, които може би никога няма да бъдат изпълнени.
Конър ме държеше близо до себе си, топлите му устни преминаваха по слепоочието ми. Под
дланта си усещах постоянния ритъм на сърцето му. Как можеше да бъде толкова спокоен,
докато моето сърце пърхаше като птица затворена в клетка?
Той спусна устните си по бузата ми, можех да чуя как поема дълбок дъх и вдишва мириса ми.
Притиснах лицето си в сгънката на врата му, за да поема в дробовете си уникалния му аромат.
Дори тук, в сградата, в която бяхме заловени неговия мирис ми напомняше на свободата:
вечно зелени поля, сладък нектар и грапави листа. Миришеше на всичко, което обичах, даже
повече.
Чаках толкова дълго за да разбера какво ще е усещането на ръцете му, движещи се по гърба
ми, придържайки ме близо. Не исках момента да свършва.
-
Не се страхувай, – прошепна отново.
След това звяра в него, който винаги бе близо до повърхността се освободи и избута на далеч
нежността. Целуна ме жадно, отчаяно, сякаш с необуздаността си можехме да предотвратим
идването на врага. С нетърпение отвърнах на целувката му. Исках да изживея живота си със
страст, която не познавах досега. Приемах, че при нормални обстоятелства може би нямаше да
гълтаме с шепи от другия или да усещаме удоволствието на ръцете си един около друг. Но тези
обстоятелства не бяха нормални.
Бяхме лишени от всичко, освен от неутолимата жажда да опитаме от всичко, което скоро щеше
да бъде забранено.
-
Обичам те, Британи – прошепна.
Тръпки преминаха по цялото ми тяло. Сърцето ми удряше в гърдите ми толкова силно, че се
страхувах да не би да счупи ребрата ми и да отлети. С думите си ми даде, това за което винаги
съм копняла, но не заслужавам.
Любовта му ще се превърне ли в омраза утре, когато разкрие, че го предадох?
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
Chapter One
Глава първа
Превод: sunset
Редакция: sunset & djenitoo
_______________________________________________________________
Ооем дни по-рано…
Тази вечер ще бъде грандиозна, защото тази вечер е нощта, която съм чакала през целия си
живот. Пробуждането, първата трансформация – загубата на лунната ми девственост.
Няколко минути по-рано съблякох всичките си дрехи, седнах на тях в малката поляна, навътре в
гората, обградена само от дърветата. Неприятни натъртвания пулсираха по цялата ми кожа.
Беше лято, юли. Но нашия таен дом, Уолфорд, се намира в националната гора на Канада.
Когато слънцето се отдръпне, нощта захладява.
Преливайки от нетърпение – чаках. Никога не бях желала нещо толкова силно, колкото това.
Освен може би сродната си душа.
Не можех да се спра, но вярвах, че след тази паметна нощ – след като докажех себе си –
правилния ще пристъпи напред и ще ме обяви.
Празнувах седемнадесетия си рожден ден три дни по-рано. Първата луна след този ден сега
изгряваше на нощнтия небосвод. Когато достигне връхната си точка ще се преобразувам във
великолепно създание – във вълк.
Бях си го представяла хиляди пъти, щях да хвърля човешката си черупка за да открия това,
което знаех, че винаги съм притежавала в себе си. Желаех да се случи. Дори след като
трябваше да съм ужасена от себе си. Козината ми ще е синьо-черна като косата ми, очите ми
ще останат дълбоко сини. По-рано това лято Конър ми бе казал, че му напомнят на океан,
заобграден от още океан. Пиехме бира с някакви лагерници по това време. Знаех, че думите му
не означават нищо, но все още имах надежда, че Конър ще бъде моята сродна душа. Но тя най-