-
До после тогава. – каза той неохотно.
Той се завъртя на пети, и тръгна към гората, но не го последвах. Знаех, че е тръгнал да маха
дрехите си и да се превъплъти във вълк. За вид, който прекарва много време без дрехи, ние
бяхме стеснителна група.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
Поглеждайки назад към водата, съжалението се настани в мен. Знаех, че трябваше да призная
ограниченията си, но също така ако го бях направила може би щях да бъда изхвърлена. Но
дори без способностите да се преобразувам, все още имаше ценни средства, с които можех да
защитавам шифтърите – особено ако това, което подозирах бе истина: Капана бе поставен от
Био Хром. Те все още бяха по следите ни.
Не бе ми останало да направя нищо, освен да се върна в имението. Не можех да отида с Конър
тази вечер. Сега бе свободен да обича някой друг, но аз бях окована от неспособността си да се
трансформирам.
Чух поклащане на листа и се обърнах към посоката. Най-красивия вълк, който някога съм
виждала стоеше на ръба на водата. Във вълча форма Конър винаги ми отнемаше дъха.
Козината му, подобно на косата му бе пясъчно руса, почти светло кафява. Имаше различни
отенъци, по-тъмно по гърба му, по-светло по лапите. Исках да заровя пръстите си в козината
му, да го задържа близо до себе си, да му призная всичко. Исках да се превъплати обратно в
човешката си форма, да ме обгърне с ръцете си и да ме увери, че всичко ще бъде наред.
Но знаех, че нищо от това няма да се случи. Ако знаеше истината за мен, това че все още не съм
се преобразила, ще бъде ужасен.
С последен поглед към мен, той скочи над потока и отиде надалеч, окъпан от лунната светлина.
С копнеж, гледах след него докато го изгубих от погледа си. Шифтърите се лекуваха, когато
бяха във вълчата си форма, но не бях сигурна, че могат да поправят разбитото сърце – нито
неговото, нито моето.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
Chapter Three
Глава трета
Превод: sunset
Редакция: sunset & djenitoo
_______________________________________________________________
Когато се върнах в имението, осъзнах че имам нещо, което нямах преди: шанс с Конър.
И като всяка внезапна реалност, ме удари силно в лицето. Този шанс бе възможен само ако
успеех да разбера какво наистина се случва с мен, защо не съм се преобразила. Имам предвид, наистина, кое момче би желало приятелка статик?
Щом стигнах до къщата, намерих раницата си, стигнах до входната врата и спрях. Бе късно.
Само няколко светлини бяха включени, но не бях готова да се натъкна на още някой и да
продължа със преструвките. Освен това, имаше нещо, което трябваше да бъде проверено. Ние
бяхме древна цивлизации, някои вярваха, че съществуваме от зората на времето. Други
мислеха, че сме започнали съществуването си с Крал Артур и магията на Мерлин, която го е
заобградила. Старейшините никога не бяха потвърдили корените ни, просто защитаваха
тайната за историята на съществуването ни. Тези тайни настанени в древни текстове, които
течението на времето бяха направили крехки и сега само на старейшините им бе разрешено да
ги четат и проучват.
Докато вървях във сенките на къщата, с глава напред, мислите ми се преместиха към древния
текст, който се намираше в стая, в която само на старейшините им бе позволено да влизат
сами. Те показаха стаята на Тъмните Пазители, внимателно извадиха древната книга от
стъклената кутия и ни позволиха да я докоснем старата кожа, за да можем да направим връзка
с миналото си. Но книгата никога не бе отваряна пред нас. Думите к – непрочетени. Със
сигурност нещо толкова внимателно пазено съдържа тайни – и отговори.
Не се промъквах, няма смисъл да добавям, че нощните часови пазители умеят да познаят всеки
един аромат. Бях изненадана, че все още не съм се натъкнала на никой, но най-вероятно бяха
на някой по-далечен периметър. Работата им бе да спрат всеки, който не трябва да се
приближава толкова близо. Бяха тук, в случай че ние решим да свършим нещо, което не трябва.
В крайна сметка, всички ние бяхме дали клетва да сме честни. Която бях на път да прекрача.
Когато стигнах до задната врата, натиснах дръжката – не се изненадах да открия, че е
заключена. Плъзнах ключовата си карта и наблюдавах как червената светлина се превръща в