отдръпна назад и ме изгледа.
-
Добре ли си? Беше ли много болезнено?
Повече от колкото можеш да си представиш.
Свих рамо, сякаш това не ме притеснява.
-
Не толкова много.
-
А аз си мислех, че болката ще ме убие.
-
Винаги си била слаба.
-
Вече не. Ще ти покажа козината си по-късно, но само ако и покажеш своята. – каза
подигравателно.
Боже, исках да викам и никога да не спра да плача. Това, че се промених, но не по начина по
който очаквах ме накара да се ядосам. Опитах си да запазя гласа си спокоен, безчувствен.
-
Ще видим.
След това значението на думите к ме удари.
-
Чакай малко. Ти беше със сродната си душа. Не мисля, че е трябвало да те боли.
-
За известно време не бях със сродната си душа – тя облиза устни, внезапно изглеждаше
малко неспокойна. Това ни правеше двама.
-
Рейв е моята сродна душа – изтърси.
-
Кажи ми нещо, което не знам.
-
Вече си чула?
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
Не исках да к казвам, че съм видяла Конър по-рано. Също както не исках да споделям за
неспособността си да се преобразувам. Освен това, това значеше едно и също за мен. До утре
щеше да е забравил за разговора ни при потока – освен за частта с капана. Всичко лично щеше
да си отиде бързо.
-
Не, но погледа му към теб съдържа всичко с това за луната и звездите. Знаех си, че ще
си с него.
-
Иска ми се да ми беше казала. Бях объркана, но сега. . . просто не знам как е възможно
да съм си мислела, че той не е единствения. – тя поклати глава – Все пак се чувствам
зле за Конър. Заслужава нещо по-добро.
Да, така е. Но не бях тук за да я мъча или оспорвам решенията к. С Конър са били приятели
през по-голямата част от живота им. Знаех, че не е лесно за нито един от тях внезапно да
открият, че трябва да се насочат в различни посоки. Бях изкарала цялото си лято трудно,
защото си мислех, че тя и Конър не са създадени един за друг. Но това приключи, трябва да
продължим напред.
Линдзи се огледа наоколо и разбрах, че тръпката к да ме намери жива, която бе замаглила
всичко останало сега си бе отишла.
-
Британи, какво правиш тук?
Срещнах погледна к, вината се настани в мен.
-
Нищо.
Погледна надолу към облицованата с кожа книга.
-
Това е древния текст. Какво си направила?
-
Просто исках да прочета няколко неща за съществуването ни – казах.
-
Без разрешение? Това е свещенна книга и единственото к копие е тук. Само
старейшините имат правото...
-
Да вървят по дяволите.
Тя се загледа в мен.
-
Британи, би трябвало да си вървим.
-
Не и преди да открия отговорите си.
Може би имаше превод някъде – на полиците или в някой от съндъците.
-
Това да не е за цялото нещо, свързано със сродните души – попита Линдзи.
Засмях се леко. Въздейсвието на думите к ме удариха с пълна сила. Дадоха ми надежда.
-
О, Боже! Мислиш ли, че заради това е всичко? Мислиш ли, че е заради това, че не си
открих сродна душа?
-
За какво говориш?
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
По дяволите! Не можех да спра сълзите си. Бяха топли и се спускаха надолу по бузите ми. Не
исках, но трябваше да кажа на някой. Трябваше да споделя тази ужасна катастрофа, а Линдзи
ми бе приятелка от години. Тя бе най-близкото нещо, което притежавах.
-
Не се трансформирах, Линдзи. Нищо не се случи.
Тя просто продължи да гледа към мен. Без съжалителни или успокоителни думи. Но уважавах
това, че не се опитва да ме излъже.
-
Сигурна ли си? – попита колебливо, а тръпката на безпокойство в гласа к не можеше да
бъде контролирана.
Погледнах към нея.
-
Това е нещо, което се изпуска трудно.
-
Помислих си, че може да си припаднала или нещо такова. Ние можем да запазим
формата си ако спим, но не съм сигурна дали е същото ако сме в безсъзнание.
-
Не, болката не ми беше проблем.
Тя изглеждаше все едно се е разболяла. Не беше единствената, чийто стомах се прекатурваше
постоянно. Докоснах внимателно крехкия пергамент.
-
Мислех си, че тук има нещо, което трябва да направя. Някакъв ритуал, думи, нещо
което бих могла да кажа.
Линдзи поклати глава.
-
Не мисля. Имам предвид, започнах да го чувствам още от началото на деня. Кожата ми
стана наистина чувствителна.