-
Аз не се чувствах така. Не почувствах нищо. Какво не е наред в мен, Линдзи? Защо не се
трансформирах? Дали заради това никой не ме обвяи? Момчетата могат ли да
почувстват, че съм откачалка?
-
Не си откачалка – настоя – Много хора не могат...
-
Те не са като нас, не са от нашите – Насилих устата ми да се затвори. Страха и ужаса от
това, което се нуждаех завладя гласа ми. Дори не звучеше като викане.
Линдзи изглеждаше спокойна и разслъдлива както винаги. Не можеше наистина да разбере
чувството на неудовлетвореност и разочарование, което изпитвах в момента. Тя имаше всичко:
човека, който обича и способността да се преобразува.
-
Това е нечувано – някой да не се превъплати. Трябва да говориш със старейшините –
каза. – Те ще знаят какво да направят.
Тя живееше в свят изкован от мечти.
-
Не, няма да знаят. А и не искам никой да знае. Дори не трябваше да казвам на теб.
-
Няма да кажа на никого но, Британи, все някой ще разбере. Имам предвид
трансформацията е това, което правим постоянно. Можеш да кажеш поне на Лукас.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
Лукас бе нашия безстрашен лидер, този който отговаря за всички Тъмни Пазители и глутницата
от младите вълци. По-рано това лято, той се свърза със сродната си душа – Кайла. Те двамата
бяха лудо влюбени. Това бе начина, по който трябваше да се случат нещата при нас. Би
трябвало да сме готови да умрем за другия човек. Исках да имам това ниво на връзка.
Поклатих глава.
-
Как е възможно това да се случва?
-
Може би има някаква грешка около датата ти на раждане. Да е сгрешена.
Независимо, че този факт ми бе давал надежда, да го чуя изречено от Линдзи ме накара да
осъзная колко нелепо бе.
-
Осъзнай се. Мислиш ли, че майка ми не знае родния ми ден? Тя е била там, нали
знаеш?
-
Добре, това беше отчаяно търсене на причина – но има някаква и някой, един от
старейшините ще знае каква е тя – каза.
Избърсах сърдито сълзите си. Не исках нито съчувствието к, нито да решава моите проблеми,
винаги съм била независима, винаги съм се грижила сама за себе си.
-
Ставам толкова разглезена. Следващото нещо, което ще разбереш за мен е че съм
започнала да нося розово.
-
Няма нищо лошо в розовото.
-
Ще разбера какво е. Може би просто съм от късно цъфтящите цветя. Да, най-вероятно е
това – Затваряйки книгата к се усмихнах широко. Нашите отношения бяха обтегнати
през по-голямата част от лятото – най-вече, заради това, че започна да става
несправедлива към Конър. Но имаше още нещо. Основния смисъл, че се е променила в
нещо, което аз не съм. Просто не се чувстваше като мен – Съжалявам, че бях толкова
гадна напоследък. Просто не се чувствах като себе си. А сега се чувствам още по-малко
себе си от пълнолунието.
-
Всичко е наред. Ти беше права за мен и Конър. Чувствата ми към него не са толкова
силни, колкото трябваше да бъдат и това бе напълно нечестно към него. Бихте могли да
сте добри приятели в момента. На базата на това колко притеснена бе за него, че греши
с мен, сигурно наистина го харесваш. Сега не стоя на пътя ти.
-
Защо би искал някой, който не може да се трансформира?
-
Две наранени души?
Не можех да се спра и се усмихнах на това.
-
Боже, ти си като Ромео и Жулиета.
-
Това едва ли ще боли. Имам предвид, да говориш с него.
Вече го бях направила, но не исках да знае.
-
Не знам. Може би. Закълни се в статуса ти на пълноправен Тъмен Пазител, че няма да
кажеш на никого за мен.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
-
Заклевам се – направи Х с пръсти над сърцето си. Бе детински знак, но ме накара да се
почувствам по-добре. – Кръст над сърцето ми. Освен това може да е само временен
бъг. Може би просто се нуждаеш от още един лунен цикъл.
Исках да повярвам, че всичко е било заради това. Огледах се наоколо.
-
А за какво дебнеш ти в този коридор?
-
Поех по прекия път за срещата си с Рейв. Той е навън и пази перимеръра, малко е
самотен.
-
Трябва да тръгваш ако те очаква.
-
Да – тя направи крачка назад. – Ще се оправиш ли?
Кимайки аз вдигнах рамена.
-
Да, каквато и да е причината ще я разбера.
След като си тръгна сложих книгата обратно в стъклената к клетка. Използвайки края на ризата
си изтърках отпечатаците си, които най-вероятно щяха да бъдат забелязани. Ако старейшините