дойдат скоро в тази стая, най-вероятно ще прихванат мириса ми.
Прекатах следващия час и половина разглеждайки книгите и документите. Повечето от тях бяха
написани на език, който не можех да разчета. Тези, които не бяха оригинални произведения
на Шекспир или Дикенс не ми помагаха. Най-накрая реших, че няма да открия нищо
стойностно, което да разреши личната ми дилема. Погледнах последно назад. Всичко
изглеждаше недокоснато.
Загасих лампата, излязох от стаята и затворих вратата след себе си, правейки го се чувствах, че
губя нещо по-важно: бъдещето ми като Тъмен Пазител.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
Chapter Four
Глава четвърта
Превод: sunset
Редакция: sunset & djenitoo
_______________________________________________________________
Зловещата тишина ме последва по стълбите, към стаята, която споделях с Кайла и Линдзи. По
някакъв начин, ми се искаше да бях дошла тук веднага и да се бях срещнала с Кайла и Линдзи
по еднo и също време – вемсто това пометох шанса си, когато отидох да говоря с Конър. Кайла
ще има същите въпроси, просто трябваше да съм по-силна този път и да запазя ужасяващата си
тайна за себе си. Възможно най-тихо отворих вратата. Стаята бе тъмна, освен лунната светлина, която нахлуваше през прозореца. Но там имаше и присъствие, включено елетричество...
-
Британи? – видях сенчестия силует на Кайла докато се надига от леглото и внезапно
светлината освети цялата стaя, когато включи лампата си.
Не се опитах да скрия изненадата си, когато видях Лукас да се претъркулва в седнала позиция, намушвайки тениската си през главата. Сега знаех какво почувствах, когато влязох за пръв път в
стаята: изгаряща страст. Лукас прекара пръсти през косата си, докато Кайла смъкваше през
рамото си горнището си обратно на мястото к.
-
Ъгх, няма ли правила срещу това, дори и между сродните души? – попитах с насмешка,
надявайки се, че с тази шега няма да видят нищо сгрешено в мен.
Само на оженилите се сродни души им бе позволено да споделят една стая. Беше хубаво да
знам, че дори лидера ни не спазва правилата ни.
Кайла се изчерви, когато стана от леглото и дойде до мен.
-
Линдзи си тръгна, а е толкова трудно да намерим време само за себе си... Лукас просто
беше тук. Честно. Ако знаехме, че ще се връщаш тази вечер – тя поклати глава –
Предпочитам първо да те прегърна, а после да се извинявам.
Преди да мога да реагирам, тя обви ръце около мен.
-
Всички бяхме толкова притеснени за теб, уплашени, че няма да оцелееш. Особено
Линдзи. С Лукас смятахме да изпратим повече хора да те търсят утре.
-
Мда, сигурна съм, че вие двамата си говорехте – издразних я, докато я прегръщах
силно, нуждаейки се от подкрепата к, но не и поради причината, поради която смяташе
тя.
-
Така беше, между целувките – увери ме.
Когато се отдръпна от мен, бях принудена да си сложа една самонадеяна усмивка и след това
повдигнах рамене.
-
Не е чак толкова голяма работа. Не беше толкова зле, колкото всички го изкарват.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
Бях благодарна, че Лукас беше тук. Ако не беше, може би щях да се изпусна и да кажа на Кайла
истината. Радостта к относно завръщането ми ме изненада – не очаквах да е толкова
притеснена или да се зарадва толкова много, че съм се върнала жива и здрава. Накара ме да се
чудя, дали не съм недооценила загрижеността к за мен. По няколко начини това направи
нещата по-трудни, защото ако бях част от вътрешния кръг щеше да е по-болезнено ако изгубех
чувство за другарство.
-
Все пак ми се искаше да бе оставила някой да дойде с теб. Имам предвид, ти просто
замина, изчезна без да кажеш на никого. Старейшините малко се побъркаха – каза
Кайла.
Не можех да си представя, че старейшините са се притиснили за това, че може да ми се случи
нещо – или нещо друго, което има значение. Те винаги бяха невъзможно спокойни, сякаш
съществуването им им е отнело отдавна истинските им животи. Погледнах към Лукас.
-
Благодаря, че не изпрати никой да ме проследи.
-
Сигурен бях, че ако искаше някой с теб щеше да го ваземеш – каза Лукас.
-
Оценявам този знак на доверие – наистина исках да сменим темата, а и трябваше да му
кажа за откритието си.
-
Би трявало да знаеш, че докато се връщах се натъкнах на капан.