Лукас застина, по същия начин като Конър.
-
Био Хром?
Прехапах устна. Ако се бях превъплатила, сетивото ми за мирис щеше да е достатъчно силно за
да знам със сигурност.
-
Така мисля. Видях Конър преди да вляза вътре, казах му за това. Отиде да провери.
Лукас кимна с очевидно задоволство.
-
Добре. Той ще стигне до дъното на това.
Той се надигна още малко и ме погледна сякаш търсеше следи от кичури козина.
-
Сигурна ли си, че си добре?
Толкова много мислене за промяна на темата, а тя остана същата.
-
Напълно. Защо да не бъда?
Челото му се набръчка силно заради упоритостта ми.
-
Не мисля, че някой женски вълк до сега е преминавал през това сам, поне не и в
историята, за която знаем. Старейшините ще поискат да говорят с теб за това.
Чудесно. Това е точното нещо от което се нуждая в момента.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
-
Ще бъда наоколо – казах го по-лесно, отколкото наистина го чувствах. Реших за
пореден път да сложа край на темата. – Всичко е свършено сега – след като оставих
раницата на леглото си посочих към двама им – Както и вие двамата.
Кайла уви ръката си около рамото ми, по начин по който правеха хората, когато имаха да
съобщят лоши новини и мислеха, че човека който ги чуе, може да не издържи да стои прав.
-
Когато видя Конър, той каза ли ти за Линдзи и Рейв?
-
Да.
-
Голяма изненада, нали?
-
Не чак толкова – тя и Линдзи бяха близки. Харесвах Кайла, но не чувствах тази
роднинска връзка или нещо друго. Чудех се колко много от нещата пропусках след като
нямах гените на шифтър. – Миналото лято, когато срещна Линдзи, усети неоспорима
връзка с нея, нали?
Кайла бе осиновена от статисти, отраснала надалеч от шифтърите. Миналото лято се върна в
гората – нашата гора – където биологичните к родители са били убити.
-
Да, така е. Беше малко странно, но в същото време и удобно – усмихвайки се меко на
Лукас и изчервявайки се. – Беше ми трудно да си призная, но и връзката с Лукас ме
плашеше.
-
Защо?
-
То е като да получиш удар с бейзболна бухалка или нещо такова. Мислех си за него
през цялото време, но дори не бях сигурна, че ме харесва.
-
Че какво да не ти харесвам? – попита той, обвивайки ръце около нея и притегляйки я
близо до себе си. Това, че бе лудо влюбен в нея бе изписано по цялото му лице. Знаех,
че единствената причина, поради която не си играеха със сливиците си беше, че стоях
на два фута от тях. Време е да се измъкна.
-
Мразя да развалям партита, обаче съм уморена и мръсна – Ще си взема душ и след
това си лягам. Не правете пара в стаята докато ме няма.
Лукас се ухили по вълчи начин. Винаги е бил толкова тъмен и мрачен, че ми бе странно да го
виждам толкова доволен и щастлив, почти подигравателната страна от него. Дори със всички
беди Кайла го караше да се усмихва.
-
Ще те изчакам, – каза Кайла – после може да поговорим още малко.
-
Не е нужно.
Тя ме погледна закачливо. Обикновенно не бях толкова антисоциална, но също и не бях
приятен тип.
-
Просто съм уморена – казах к, дори да не беше попитала, можех да прочета въпроса в
очите к.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
Преди да започна да съчинявам още извинения или може би да породя съмнения, отидох в
банята, затоврих вратата и се загледах в отражението си в огледалото. Изглеждах същата.
Въпреки, че знаех, че не бях, все пак останах разочарована.
До тук преминах проверката на трима шифтъри. Ако можех да заблудя тези, с които работех
всеки ден и ги виждах редовно, можех да заблудя всички. Дори себе си.
На следващата сутрин, с глава пъхната под възглавницата, промърморих нещо, че имам нужда
от още малко време да поспя, докато Кайла и Линдзи се обличаха, така че щяха да тръгнат без
мен. Не исках да издържам още контрол и въпроси.
Когато слязох за закуска, трапезарията не бе препълнена. Бе достатъчно голяма за да събере
всички семейства, когато имахме годишно събиране. Сега, само Тъмните пазители и няколко
пазители, все още в тренировъчен период се въртяха около Уолфорд.
Видях Кайла и Лукас да седят на масата сами. Тя улови погледа ми, усмихна се и посочи към
празния стол до нея. Поклатих глава. Линдзи и Рейв също бяха сами на друга маса, но те се