бяха изгубили един в друг и не обръщаха вниманието на никого. Ау, новооткрита любов. Имаха
много изгубено време, което трябваше да си наваксат. Няколко от другите Тъмни Пазители –
тези, които са се срещнали с първото си пълнолиние и новите, на които все още им предстоеше
магическата им нощ – се бяха разпръснали на едно място. Те се усмихнаха и вдигнаха палците
си на горе. Аз оцелях. Успях. Браво на мен.
Отидох до бюфета, където бе извадена закуската. Напълних таблата си с бъркани яйца, бекон и
препечени филийки. След това седнах на една свободна маса. Не изгарях от желание да
отговарям на въпроси как е преминала трансформацията.
Жалко, че не бях изпратила масов имейл, който да предупреждава хората да стоят настрана.
Изведнъж три новаци обградиха масата ми. Мия и Жозелин бяха на шестнадесет, а Самюел на
седемнадесет. Момчетата не преминават през трансформацията си, докато не навършат
осемнадесет.
-
Ти го направи – каза Мия, докато подскачаше на пръстите на краката си. Русата к коса
бе къса и деликатно обрагждаше елфическото к личице. Тя бе единственото момиче
шифтър, което познавах и не поддържаше косата си дълга. – Знаеш ли какво означава
това за останалите от нас? Не трябва да избираме сродната си душа преди
трансформацията. Твоя кураж даде на всяко момиче свобода.
Моя кураж? Тя шегуваше ли се с мен? Не бях сама, защото исках да бъда. Бях сама, защото
единственото момче, към което проявявах интерес бе на друго място по същото време.
-
Много ли е зле? – попита колебливо Жозелин и знаех, че е защото се страхува, че
другите шифтъри не обсъждат открито първата си трансформация с никой, който не е
техен близък. Това го правеше мистерия.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
Червено-кафявата коса на Жозелин висеше надолу по гърба к и ми напомняше на есенни
листа. Тя и Самюел бяха завързани един за друг. Той я бе обявил по време на лятното
слънцестоене, когато нашия вид винаги се събира за да отпразнува съществуването ни. На нея
нямаше да к се наложи да премине сама.
Погледнах обратно към Мия. Ще я осъдя ли на смърт ако не разкрия нещата? Наистина нямах
представа колко зле може да е.
-
Мислех, че ще умра. Не препоръчвам на никой да премина сам, – поне говорех
истината.
Лицето на Мия прбледня.
-
Но оцеля.
-
Бях на косъм – чувстах какво ще значи това, но какъв избор имах? Не желаех смъртта к
да тежи на моята съвест.
-
Но ако започна да се приготвям за това като теб...
Одрязах я.
-
Имаш още една година, може би ще имаш сродна душа до тогава – не ми ли бе казала
Линдзи същите думи, когато се опитваше да ме увери, че всичко ще е наред? Мразех да
мамя. Имах същите доводи като Мия, но сега знаех по-добре. Или поне, не беше
толкова просто.
-
Мисля, че е архаично това, че трябва да имаме сродни души – каза упорито Мия,
повдигайки малката си брадичка нагоре.
-
Господи, благодаря ти, Мия – каза Самюел – Някои от нас спазват традициите.
-
А някои от нас не. Погледни към всичката технология, с която разполагаме. Програмите.
-
Насърчаването на сигурността ни няма нищо общо със древните традиции, които
трябва да следваме.
-
Това е всичко, което правят с традициите ни.
-
Сега не е време за това – каза Жозелин, с очевидно раздразнение, сякаш е била
насилена да премине през дебата хиляди пъти. Тя ми се усмихна.
-
Просто искахме да спрем и да поговорим с теб. Мислим, че си страхотна. Ще бъде един
вид страховито... ако просто те докосна, нали?
Следващото нещо, което щяха да направят е да пуснат смачканата ми салфетка за продан на
ebuy* (* сайт).
-
Много зловещо.
С последно кимване към мен си тръгнаха, смеейки и кикотейки се, поглеждайки назад леко,
сякаш все още не могат да повярват, че дишам един и същи въздух като тях. Кой би си
помислил, че на някой освен мен, би му пукало, че преминавам през това сама? И как можех
да знам, че с лъжата за това, което се е случило, поемам тежка отговорност на раменете си?
Аз бях Тъмен Пазител, предполагаше се, че трябва да защитава хората. Трябваше да стъпя
върху стола, да превлека вниманието им и да кажа на всеобщо слушание истината. Обсъждах
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
плюсовете и минусите на това, като се има в предвид колко ужасяващо ще е, когато една сянка