падна над чинията ми. Сърцето ми започна да бие силно и вдигнах бързо поглед нагоре,
надявайки се да видя Конър. Вместо това видях Даниел, момчето, което старейшините се
опитаха да ми натресат. Той ми се усмихна топло и аз отвърнах на усмивката му. Без никакви
тежки чувства. Той бе добро момче, но и двамата приехме факта от самото начало, че няма да
станем двойка.
Той остави чинията си на масата и дръпна стола.
-
Радвам се да видя, че след всичко си нямала нужда от мен – каза.
-
Всички не престават да ме гледат сякаш съм откачалка – или може би това бе така само
от моя мироглед, тъй като знаех, че съм такава.
-
Ти си легенда. Мисля, че чух няколко притеснени момчета, за това че не се нуждаят от
сродна душа може да бъде възприето и от другите момичета.
-
Да, вкусих от това преди няколко минути, когато няколко новака спряха за да ми се
лигавят. Честно казано, не знам дали да се чувствам поласкана или ужасена, че може да
започне тенденция.
-
Повечето хора биха се насладили на прожекторите.
-
Аз не съм като повечето хора.
-
Няма съмнение за това. Как беше наистина?
-
Най-вероятно същото като при теб.
Бях доста добра в извъртането на нещата и избягването на даването на точните отговори.
-
Ужасяващо, но страхотно?
-
Точно. Та, какво се случи от както напуснах? – попитах, загрижена да сменя темата.
-
Не мога да кажа много. Ако не си чула, Лукас свика съвещание за да забърза нещата.
Трябва да сме в кабинета на съвета веднага щом свършим със закуската.
Даниел започна да говори за някои неща, които са научили за Био Хром, компанията, чиито
изследователи се опитваха да ни хванат и да започнат да ни изучават. Слушах, но само на
половина. Бях част от екипа шерпи, които ги водеха в дивото по-рано това лято и знах
необходимото. Знаех, всичко което се нуждаех да знам за тях. Менсън Кейн и баща му – които
бяха ръководители на проекта – бяха напълно луди.
Когато мелодичния глас на Даниел спадна – най-вероятно се възмути от факта, че не съм
активен участник в разговора – не знаех защо не съм се поинтересувала повече от него. Като
повечето мъже шифтъри той имаше дрезгав глас – заради ръмженето. Но той бе единствения
шифтър мъж, който познавах и носеше косата си обръсната близо до скалпа му. Което,
помислих си, е срамно, защото очите му бяха смарагдово зелени, които можеха да изпъкнат
много повече на фона на черната му коса. Лицето му бе анимирано докато говореше и знаех,
чака само да се изправи срещу лошите. Но просто не можех да се концентрирам върху него.
Може би, защото ми бе пределно ясно, че Конър вече е пристигнал. Дори да не го бях видяла
все още. Изпитвах един вид усещане, нещо като дивите животни, когато усетят промяната в
околната среда и всичките им сетива се изострят. Полет или борба за отговор. Обикновенно се
борехме. Информираността ми ми даде надежда, че съм просто закъсняла да разцъфне пъпка.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
Възможно най-беразлично погледнах над рамото си. Конър бе на страничната лента на бара,
пълнейки чинията си. Исках да го наблюдавам. Дори начина, по който си сипва яйцата е секси.
Исках да знам какво е открил, когато е отишъл да проверява изоставения къмпинг. Чудех се
дали да не го поканя да се присъедини към нас. Преди да мога да реша, премина покрай нас и
седна на празна маса.
Оуч! , опитах се да не оставя опасенията ми да растат, от това, че когато е последвал пътеката
може по някакъв начин да открие също и моята малка тайна.
Върнах вниманието си обратно към Даниел, но усещах погледа на Конър към мен. Косъмчетата
на тила ми настръхнаха, но по един добър начин, предизвиквайки страховете от откритието да
изчезнат. Косата ми бе завързана в обикновенна, не стегната плитка, защото днес щях да се
изправя пред цялата работа около Тъмните Пазители. Част от мен искаше да я разплете, но да
изглеждам женствена никога не е било част от стила ми. Може би това е още една причина, за
това че момчетата не се редят на стада около мен.
Не исках да съм груба, затова се опитах да се концентрирам върху Даниел. Но ми беше много
трудно, когато знаех, че Конър ме изучава. Дори след като не правеше нищо друго, освен да
яде, продължаваше да привлича вниманието ми като магнит. Всеки път, когато погледа ми
пробягваше към него той поглеждаше на една страна. Изглеждаше малко раздразнен, беше ли