разтроен, че се наслаждавах на закуската си с Даниел? Или беше ядосан, че бе първия пазител, който е изгубил своята сродна душа? Но ако беше така, защо гледаше към мен, а не към
Линдзи?
Далиел започна да разказва смешна история, за някакви лагеруващи, които е пазел в гората и
ме накара да се замсея. Погледнах дискретно с периферното си зрение към Конър. Той се
мръщеше. След това погледна надалеч и почувствах това странно усещане на... триумф?
Възможно ли бе да ревнува? Сърцето ми направи неочакван прескок при идеята.
Имаше и други момичета шифтъри, които чакаха пристигането на луната и ще имат нужда от
своите сродни души. Щеше ли да се обърне към тях, или чувстваше същото нещо като мен:
невероятна вързка, сякаш имаше въже, което ни завързваше здраво и ни дърпаше заедно.
Беше ли объркан от това като мен?
Изкуших се и преместих погледа си обратно на него. Винаги съм го харесвала, но неговото
внимание бе насочено към Линдзи. Сега, след като тя бе намерила съдбата си, щеше ли най-
накрая да забележи и мен?
-
Тогава една катеричка притича между краката ми в търсене на ядки.
Почти разлях кафето си и очите ми се загледаха в Даниел, когато обърнах глава.
Той се усмихна иронично и се подсмихна.
-
Помислих, че това ще привлече вниманието ти.
-
Слушах те.
-
Не, не ме слушаше.
Той кимна смислено по посока на Конър. Толкова по финното ми наблюдение.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
-
Но не мога да те обвиня, че се чудиш за Конър. Всички го правим.
-
Чудите се какво?
-
Какво точно се е случило с него, Линдзи и Рейв – навън в горите, по време на
пълнолунието. Никой от тях не говори за това.
-
Всъщност не е ничия работа, нали така – думите излязох по-остри, отколкото бяха
предназначение, но не исках хората да клюкарстват за приятелите ми – Съжалявам –
казах бързо – Не исках да те режа така, но...
-
Знам, вие сте отбор. Това ви свързва, не трябваше да казвам нищо.
Лукас, Кайла, Рейв, Линдзи, Конър и аз образувахме отбор като шерпи. Обикновенно
разботехме заедно, когато трябваше да води лагерняците в гората. Но нашата връзка, нашето
приятелство бе над това. Без Кайла, която бе нова, всички останали бяхме ходили в училище
заедно. Даниел тъкмо се бе преместил тук от щата Вашингтон. Те имаха свърталища на
шифтъри там, но всички искаха да бъдат достатъчно квалифицирани, за да бъдат избрани да
защитават Уолфорд. Това бе като столицата на света ни – поне в Северна Америка.
-
Щеше ли да се почувстваш по-добре, ако един от нашите най-добри пазители бе
умрял? – попирах. Докато предизвикателството трябваше да е до смърт, ние сме
станали малоко по-цивилизовани. Със сигурност.
Даниел се изчерив.
-
Добре, схванах го. Не е моя работа. Както и да е, ще се видим на срещата.
След като тръгна погледнах към Конър и мястото, на което бе седнал. Стола бе празен. Бе
глупаво от моя страна да почувствам загуба, но просто стана така. Дори апетита ми ме
изостави.
Отидох до кухнята и след това излязох навън. В бързината си, почти прегазих стрейшина Уайлд.
Той бе дядото на Лукас, фамилията им бе почти като царете. През поколенията, Уайлд са
поемали водачеството на нашата група, винаги предаваща се позиция надолу на по-големите
синове. Лукас бе едно изключение, но никой не постави под въпрос неговото водачество, след
като се би с по-големия си брат за да ни води.
Учудващо силните ръце на старейшината Уайлд спряха на рамената ми, като водаческа тежест.
Почти извиках от изненада.
-
Британи, усещах, че ще се завърнеш.
Намирисваше ми на още нещо, но бе трърде нелюбезно да го кажа.
-
С другите старейшини бихме искали да поговорим с теб в стаята със съкровищата.
Чудесно. Не можех да избягам. Въпреки, че беше по-възрастен, когато бе във вълчата си
форма, би могъл да само с един ход да ме остави зад себе си. Не можех и да се скрия, защото
щеше да ме надуши.
Затова направих единственото нещо, което можех.
Преглътнах тежко и кимнах.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
Chapter Five
Глава пета
Превод: sunset
Редакция: sunset & djenitoo
_______________________________________________________________
Съвета на старейшините бе съставен от трима. Не изгледаха зле, като се има предивд, че