всеки бе най-малко на век. Не бяха безсмъртни, но процеса на старенее бе по-бавен, заради
лечебните способности. Все пак, шифтърите наистина продължават да остаряват, но знаците са
по-малко.
Но зрените им бе остро, по дяволите, най-вероятно обонянието – също.
Седяхме на столове, близо до камината. Чувствах се сякаш разярените върколаци на
възрастните ме дебнат, чакащи време за правосъдие.
Старейшините ме изучаваха. Борех се да не показвам нервността си и се молех да не ме
накарат да се преобразувам. Не ми бе хрумвало до този момент, че може би трябва да
докажем възможността си да се транформираме пред тях преди за да премахнат статуса ни на
начинаещи. Това би било огромен проблем. Също така осъзнавах, че ако шифтърите имаха
някакъв създаден контакт един между друг – нещо като това, което Кайла изпитваше към
Линдзи – старейшините също можеха да разберат за невъзможността ми да се преобразувам.
Но ако наистина бе това, щяха ли да се изправят срещу мен заради това?
Опитах се да не си представям как ще протече – недоверието, което вероятно щяха да покажат
към мен.
-
Е. – казза накрая старейшина Уайлд.
Повдигнах вежда.
-
Е?
Той ми се усмихна снизходително.
-
В цялата ни история няма ни един запис, който да показва, че жена е оцеляла сама през
първата к трансформация.
-
Трябва има първи път за всичко, нали така.
-
Беше ли болезнено?
-
Няма да ми повярвате колко, – засмях се смутена. – Всъщност, предполагам, че бихте,
вие също сте преминали през това, нали?
Всички ми се усмихнаха, поне им бе останало малко чувство за хумор.
Само не ме питайте дали бих се преобразувала. Моля ви, само не и това.
-
Вярваме, че все още е важно да ти намерим сродна душа – каза старейшина Уайлд.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
Надеждата ме цапардоса, ако все още се опитваха да ме сватосат, значи имаха чувството, че
съм шифтър. Тогава какво се бе объркало? Щяха ли да имат отговор, ако им признаех
истината? Щяха ли да решат, че не съм способна да стана Тъмен Пазител? Със заплахата на Био
Хром надвиснала над нас исках да защитя възможно най-много шифтъри. Дори ако все още не
се бях променила истински наистина вярвах в способността си да помогна, да направя нещата
малко по-различни, дори да се отразя в събитията по някакъв начин.
Кимнах бързо на вярата му в намирането на сродна душа.
-
Да, определено. Желая точно това, но искам да го направя по моя начин.
-
Мислехме си да те изпратим и на други места, имаме много себеподобни по останалата
част на света. Може би ситуацията ти е като тази на майка ти, нейната сродна душа
просто не беше тук. Тя намери своята в Европа.
Долната ми челюст падна. Стиснах устни, майка ми никога не ми бе казвала тази малка
подробност. Винаги бях мислела, че е някой от околността. Това ли бе причината да ходи в
Европа всяко лято? За да бъде с него? Защо дори не ми бе казала? Нещо много по-важно –
защо никога не ме бе взимала с нея за да го срещна? Може би дори не отиваше при него, а
пътуваше в опити да го намери. Майка ми винаги бе обвивала в мистерия фактите за баща ми,
сякаш бе загрижена, дори – сякаш се срамува от него или нещо подобно. Но защо да бъде? Той
никога не се размотаваше наоколо.
Но докато бях зашеметена от фактите за майка си, които сега научавах, бях много по-загрижена
за ситуацията и това, което ми предлагаха.
-
Не искам да заминавам, особено в този момент – Конър вече не бе свързан с Линдзи –
Био Хром ни преследват. Съществуването ни може да е към края си.
-
Казах на другите, че ще се чувстваш по този начин – каза старейшина Митчъл – Винаги
си била една от най-лоялните ни послушници.
-
Определено, винаги съм имала силни чувства точно за това. Да защитавам другите, със
цената на всичко. – Дори ако цената е да лъжа всички, въпреки че разбирам отлично,
това което ми се е случило – Не ме изпращайте надалеч.
-
Не го правим насилстено, Британи – каза старейшина Уайлд – Може да е много
самотно, когато всички около теб си имат сродна душа.
-
Глутницата е на първо място.
Старейшина Уайлд въздъхна, сякаш това предполагаше нещо, чийто синоним е „беда”.
Старейшините се спогледаха, повдигнаха вежди и кимнаха. Знаех, че във вълча форма
шифтърите могат да прочетата мислите един на друг. Имах усещането, че старейшините могат
да го направят дори и когато не са във вълчата си обвивка. Наистина се надявах да не могат да