накрая се превърна в едно нищо и аз се фокусирах към по-голямата картина, по-добрата.
От както съществуваме, мъжките от нашия клан избират женската си след неговата и преди
нейната трансформация. Той я е преминал сам, но стои до сродната си душа по време на
първото к превъплащение, пазейки я за да усеща повече наслада от болка. Никоя жена не е
успяла да се трансформира сама – а тези, които са успели са само мит. Легендата разкриваше, че без сродната си душа женската ще се срещне със ужасяваща болка, последвана от смърт.
Предполагам, че сега щях да разбера това, защото никой не ме обяви за негова женска.
Старейшините, мъдрите хора, които ръководят клана ни с опита си, се опитаха да ме свържат с
един от нас – Даниел – за да не се наложи да премина през това сама. Знаех, че са имали
добри намерения, че са се опитали да ме защитя, но аз не исках просто някой. Исках Конър
МакКендлес.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
Затова две нощи по-рано се измъкнах от Уолфорд посредата на нощта, знаейки че Даниел
може да ме подуши и намери ако желае да е с мен. Но също така знаех, че той бе от вида
момчета, които биха уважили решението ми да си замина без него. Някъде навън бе
правилното момиче за него, и двамата знаехме, че това не съм аз.
Първата трансформация бе интимно и лично приживяване, нямаше да премина през него със
някой, който само се предтсавяше за истинската ми сродна душа. В сърцето си знаех, че винаги
е трябвало да бъде Конър. Ако преминех с някой друг щях да го почувствам като изневяра към
самата мен. Не можех да контролирам емоциите си.
По-рано през това лято, дори майка ми ми предложи да премине с мен - но това бе сякаш да
отида на бала си с нея. Имаше някои неща, които просто не искам да споделя с мен. Така, че я
насърчих да предприеме годишната си екскурзия до Европа. Можех да се оправя и сама.
Сега стоях загледана в жълтеникавата сфера, която обещаваше повече сила, отколкото можеха
да осъзнаят хората, нехарактерна самота ме обгърна. Тази вечер Конър бе с Линдзи, защото
тази вечер бе и нейната първа трансформация. Миналото лято той я обяви за нейна сродна
душа пред всички. Вярваше, че тя е неговата истинска любов. Но аз не бях убедена. По-късно
забелязах погледите к към Рейв, помислих си, че може би го желае, но е обещана на Конър, а
традициите ни бяха създадени за да бъдат следвани.
Не можех да спра да си пожелавам Конър да беше избрал мен. Имаше сладкия навик да
използва пръстите си като гребен, за да премахне рунтавата си руса коса, която бе изпопадала
към зашеметяващите му сини очи. Бе висок, силен и притежаваше тяло, което не преставаше
да се усъвъшенства заради постоянното преобразуване от една в друга форма. Като всички
мъже шифтъри бе хищнически и опасен. Тотално секси.
Не че харесвах Конър заради физиологическата му сила. Звучеше глупаво да кажа, че обичам
ума му, начина по който разчита ситуациите, прави стратегиите си и никога не прескача в
режим на шифтър при първия знак за беда. Претегляше възможностите си добре.
Просто желаех сърцето му да бе малко по-предпазливо преди да обяви Линдзи. Следвайки
древните традции той притежаваше келтцки символ изобразяващ името к татуиран на рамото
си.
Преборих се с мислите си за Конър и Линдзи стоящи заедно, носещи само церемониалните
мантии, запазени за сродните души при свързването им. Бях чула, че да преминат през
трансформацията заедно прави връзката между двамата невероятно силна. Не беше само
лунната светлина която милваше, докосваше, която шепнеше...
Стенейки, пропъдих от съзнанието си изображенията. Щях да страдам достатъчно тази нощ и
без да си мисля за тях и привличането, което щеше да премине в прегръдки и докосвания.
Преместих погледа си към изпълненото със звезди небе, луната, която повеждаше съдбите ни
бе високо нагоре. Би трябвало да започна да изпитвам нещо съвсем скоро.
Като по правило, никой не обсъждаше първата си трансформация. Бе лично като загубата на
девствеността. Но се чувствах сякаш нямах друг избор, освен да потърся съвети за това, което
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
трябва да очаквам. Говорих с Кайла, която бе преживяла трансформацията си през предишното
пълнолуние и тя ми каза, че е сякаш е усетила как лунната светлина я докосва, как разкрива
звяра в нея.