така си мислеха.
Знаех, че трябва да накарам краката си да се преместят напред, но ги усещах натежали и като
че залепени със моментно лепило за пода. Колкото повече се движех напред, толкова повече
разбирах колко права е Линдзи. Имах нужда да изповядам дълбоката си, мрачна тайна. Знаех,
че е така, че е грешно да седна на стола и да бъда правноправна с всички останали войни. Имах
нуждата просто да се изправя и приема реалността...
Лукас ме огледна, сребърните му очи се забиха в мен.
-
Хайде, Британи. Не познавам друг, който е желал – или заслужавал – този момент
повече от теб.
Това бе вярно. Никой друг не бе тренирал толкова усилено, толкова дълго. Никой друг не се бе
хранил толкова здравословно – и скучно – като мен. Шоколад не бе преминавал между устните
ми от година. Исках да съм най-добрия Тъмен Пазител на всички времена. Нямаше причина да
не бъда, бях умна и силна. Тренирах военни изкуства, познавах тази диващина толкова добре,
колкото знаех всяка особеност върху лицето на Конър. Бях готова да умра заради шифтърите –
без колебание или съжаление.
Какво значение имаше това, че не се бях преобразувала? Бях се приготвила да дръпна на тегло
дори преди пълнолунието. Предаността ми, готовността ми – те не се промениха.
Поемайки си дълбоко дъх, застанах до празния стол до този на Конър. Тъмно-руса набола
брада хвърляше сянка по лицето му, като че не си бе направил труда да се бръсне от миналото
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
пълнолуние насам. Косата му бе назад, в обичайния за него стил, но изглеждаше сякаш е
използвал пръсти, а не гребен за да я преведе в този вид. Никога не бе изглеждал по-секси.
Колкото и грешно да бе, се чувствах, сякаше черпя сила дори от близостта му, като че
действително можех да усетя топлината на тялото му да достига до моето.
Със скръцване на столовете по каменния под, всички заеха местата си по столовете.
Конър се наведе към мен и усетих полъха на уникалния му земен аромат.
-
Добре дошла на голямата маса – прошепна с тих глас.
Задържайки синия му поглед, се борех да не се ухиля като идиот, не само защото седях на
масата, а и защото той бе до мен.
-
Благодаря. Как е ръката ти?
Очите му се втвърдиха и осъзнах, че това вероятно не е най-доброто начало на разговор.
Трябваше да започна с „Какво откри около капана?”
-
Излекувана – каза категорично и каквото и приятелство можеше да се развие помежду
ни, то изведнъж процеса спря. Насочи вниманието си към Лукас.
Тъй като можех да усетя, че Даниел ме изучава му се усмихнах. Той повдигна палците си,
наистина бе приятно момче. Просто нямаше химия помежду ни.
-
Както повечетон от вас знаят – започна Лукас и насочи вниманието ми към него – ние
открихме, че лабораторията на Био Хром се намира на най-северния ъгъл на гората. Те
заловиха Конър, Кайла и мен – но ние успяхме да избягахме с помощта на Линдзи и
Рейв.
Преместих погледа си към Линдзи и Рейв. Косата му бе тъмна колкото моята, но на това място
приликите ни свършваха. Очите му бяха кафеви и толкова пълни с обожание към Линдзи, че
бях шокирана да осъзная колко много вътрешна сила му е коствало да запази всички тези
емоции скрити. Но имаше ли някаква разлика между неговите чувства и това, което аз изпитвах
към Конър?
Вярвахме в съдбата, това че нашите половинки са нашите истински сродни души. Преместих
погледа си към Конър и се сблъска с неговия. Сърцето ми започна да бие срещу ребрата ми, със
интензивност, от която се уплаших. Наблюдаваше ме толкова отблизо, защото внезапно е
проявил интерес или защото бе започнал да усеща това, че не принедлежа на мястото, на което
съм застанала?
Сродните души бяха способни да разчетат мислите на другия. Бях ли способна да навляза в
този период дори сега? Щяха ли мислите ми винаги да бъдат заключени надалеч от тези на
другите шифтъри?
-
След това се върнахме в Уолфорд, а Британи е минала около капан – обяви Лукас.
Чух няколко остри вдишвания докато другите Пазители насочваха вниманието си към мен.
Колкото и да исках да излъжа, знаех, че ако го направя, поставям шифтърите в опасност.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
-
Не зная дали Био Хром са го поставили – добавих.