-
Те са били – каза Конър – проверих го миналата нощ. Прихванах аромата.
Паника се зароди в стомаха ми. Как щях да обясня, че не съм прихванала аромата? Щеше ли да
се наложи да изясня всичко, което не се случи по време на пълнолунието?
-
На Менсън? – попита Кайла. Тя и Менсън бяха приятели по-рано това лято, преди да тя
да открие това, което планират за шифтърите.
-
Не – отговори Конър преди да улови погледа на Лукас – Бе мириса на един от
наемниците на Био Хром , който помагаше в издирването ни. Предполагам, че Британи
не я е разпознала, защото не беше с нас, когато бяхме заловени.
Борих се да не покажа колко облекчена бях от обяснението му. Когато са били заловени, бях с
група момичета, които лагеруваха в гората.
-
Открих още три капана – продължи Конър – те са по продължение на реката, но
нямаше никой, което да се намира в близост до Уолфорд, но това е само въпрос на
време.
Лукас кимна.
-
Добра работа, Британи.
Обикновенно чувствах удоволствие, когато ме хвалят, но не се усещах да съм свършила голяма
работа, когато просто съм преминала покрай него.
-
Просто извадих къмсет.
-
За това, че Био Хром не са били наоколо – промърмори Даниел.
-
Какво ще правим по въпроса с лабораторията? – попитах.
Лукас ми подари една търпелива усмивка. Той също бе тъмен, но косата му бе в смесени
цветове: кафяво, черно, сребристо и бяло. Това правеше разпознаването му много лесно – и в
двете му форми .
- При най-добрия сценарий: Унищожаваме лабораторията, но това е трудно, тъй като не можем
да я изгорим без да рискуваме гората. Въпреки, че не е точно в националната гора все още е
заобградена от дървета, а огъня не се движи по точно зададени линии. Но познаваме шифтър,
който притежават компания, която се занимава със разрушаването на сгради. Ще отида да се
срещна с него.Ще видим какво можем да направим.
Дядо ми, бащата на майка ми, веднъж ме заведе да наблюдаваме как събарят стар хотел. Беше
посредата на града и имаше сгради навсякъде около него. Те успяха да го съборят без да
нанесат вреди на нищо друго в околоността. Всъщност беше доста яко.
-
Предполагам, че е твърде много да се надявам, че лабораторните отрепки ще са вътре,
когато полита надолу – каза Конър.
-
Искаме ли смъртта им да лежи на нашите плещи? – попита Лукас – Това е нещо, за
което трябва да помислим.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
-
Също така ако унищожим сградата, те могат просто да построят някоя някъде другаде –
може би дори някоя, до която ще ни е по-трудно да се доберем – отбеляза Конър – Все
пак ще дойдат след нас.
-
Може би трябва да се разкрием – каза Кайла.
Смел коментар за някой, който току-що разбра за съществуването на вида ни.
-
Не мисля, че света е готов за това, – каза Лукас. – Ще ни доведе само още повече вреди.
-
Аз казвам да я разрушим – бях категорична.
Зад мен Конър се подсмихна и отново имах от онези моменти, когато чувствах, че ако той
забрави напълно за Линдзи може да има шанс за нас.
Лукас погледна към старейшините, търсейки съвет.
Старейшина Уайлд се изправи.
-
Възможно е да е настъпило време да разкрием съществуването си за света, но това не е
решение което би могло да бъде взето бързо. И ще носи последици със себе си. Не
можем да забравим колко преследвани сме били в древния свят, когато
съществуването ни е било разкрито. Добре тренираните ловци бяха обвинени в
унищожаването ни. Крили сме се толкова дълго време, че от нашето съществуване е
останало просто един мит. Не можем да отречем, че света е претърпял промени от
тогава до сега, но дали те са достатъчно големи за да ни приемат? Не можем все още
да кажем, но ще вземем предложението ви на сериозно и ще го обсъдим.
Той седна и сложи ръцете си върху масата в знак, че е свършил.
Лукас върна вниманието ни обратно на нас.
-
Кога да се очаква, че можем да предприемем някакви действия? – попита Рейв и усетих
напрежението на Конър. Възхитих му се, че не изръмжа. Не можех да си представя
колко кураж изисква да бъде тук, знаейки че всички в стаята са очаквали Линдзи да
бъде неговата сродна душа. Нашия вид притежаваше ритуали. За да бъде Линдзи с
Рейв, всички знаеха, че той е трябвало да предизвика Конър – и Конър е изгубил.
Не мислех по този начин преди, винаги съм смятала, че са добре съчетани. Конър беше ли се
хвърлил в борба умишлено? Не исках да го питам снощи. След като се предполагаше – добре,