все някой трябва да покаже милост. Исках да вярвам, че това е бил Конър.
-
Мисля, че най-добрия ни шанс за успех е по време на новолунието – каза Лукас –
Нощното виждане е на наша страна.
-
Те също имат очила за нощтно виждане – каза Конър.
-
Вероятно. Но липсата на лунна светлина ще ни даде преднина при прикриването ни.
Конър кимна, сякаш неохотно се е съгласил.
-
Добре, ще ни разделя на малки отбори. Някои от вас ще останат в Уолфотф, някои ще
лагеруват в гората, в търсене на повече следи от Био Хром, а другия отбор ще е при
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
лабораторията. За сега всички можете да се успокоите, ще поставя задачи по-късно
днес. Утре всички ще сме на работа. Има ли някакви въпроси?
Огледах се наоколо, всички поклатиха глави отрицателно. Напрежението бе във въздуха, но
усещах, че е заради това, че всички бяхме загрижени за защитата на вида ни.
-
Добре тогава – каза Лукас. Той кимна към старейшина Уайлд, оставяйки контрола над
срещата ни.
Старейшина Уайлд стана.
- Всички носите тежък товар. Винаги сме се обръщали към младежите си когато трябва да сме
защитени, защото сте по-силни, гладни и по-нетърпеливи да се докажете. Но мъдростта идва
заедно със опита. Ако искате съвет, елате при нас. – Погледа му падна върху мен и се преборих
да не изглеждам виновна. - Ние сме тук за да служим и пазим. Но вие сте пазителите от
тъмнината, които спасяват човечеството. Продължавайте така.
Той премести ръцете си в по-широк кръг, давайки ни разрешение да си тръгнем.
Всички станаха, а аз прекарах това време, опитвайки се да измисля нещо умно, което да кажа
на Конър. Усетих подръпване и погледнах към Даниел.
Той ми се усмихна.
-
Ти си издържлив Тъмен Пазител.
-
Благодаря.
Не трябваше да погледна, за да разбера, че Конър си е отишъл. Силните чувства от към него се
изпариха и всичко стана пълна бъркотия: надежда в единия момент, среща реалността в
другия. Рано или късно ситуацията щеше да се промени в такава, в която щях да трябва да се
превъплъщавам. Какво щеше да мисли Конър за мен и измамата ми тогава? Беше ли просто
забавяне на неизбежното отвращение? Ако бе влюбен в мен, щеше ли да ми прости? Или може
би просто ще ме намрази?
Лукас извика Даниел от мястото си, където той, Конър и Рейв говореха. Реших, че най-вероятно
ще ги изпрати да патрулират.
-
Може би ще те настигна по-късно – каза Даниел.
Кимнах.
-
Да, разбира се.
След като излязох се сетих, че трябва да го представя на един от новаците или нещо такова.
Той бе нов в нашата зона и имаше нужда да разшири кръга си от приятели , нещо което
включваше нещо повече от мен.
Бях вече в коридора, когато се блъснах в Кайла.
-
Какво искаха старейшините? – попита.
-
Да ме изпратят някъде другаде.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
-
Какво имаш предвид? Обратно в Търънт?
Тарънт бе малък град, близо до входа на националната гора. Повечето от нас бяха израстнали
там.
-
Не, в някоя друга гора, друга зона, места където живеят други от нашия вид. Мислят си,
че истинската ми сродна душа е някъде там и трябва само да се свърже с мен.
Тя зяпна.
-
Серизоно ли?
-
Да. Някой казвал ли е, че са дядовци, които обичат да сватосват?
-
Може би са просто притеснени за запазването на процъфтяването на вида ни.
Поклатих глава.
-
Нем. Мисля, че просто са свършили судокото за деня и се отегчени, затова са решили да
се намесят.
-
А може би са просто загрижени за теб.
Накара ме да се почувствам виновна, задето имах нелюбезни мисли за техните опити да си
играят на купидони. В по-ранната ера ние сме били задължени да ги уважаваме. Но кой иска да
бъде сватосан от мъж, който най-вероятно е забравил какво е да се влюбиш за пръв път?
Поглеждайки над рамото си можех да видя входната врата и вътре в съветната зала. Конър,
Лукас и Рейв изглежда обсъждаха нещо. Нямах и съмнение, че те тримата са най-силните от
Тъмните Пазители. Но Конър привличаше вниманието ми като никой друг досега. Каквото и да
бе темата той бе загрижен искрено. Личеше си в начина му на изразяване. Искаше ми се поне
веднъж да ме погледне с тази напрегнатост.
-
Искаш ли да отидем някъде и да поговорим? – попита Кайла, отвличайки вниманието