ми от Конър.
Стомаха ми се стегна болезнено при мисълта за още разпити.
-
За какво?
-
Не знам. Момичешки неща, вълчи неща. Все още се приспособявам към новия начин на
живот.
Можех да понеса момичешките неща. Вълчите... не знам дали ще съм способна да говоря за
това, без да си проличи, че наистина никога не съм го преживяла.
-
Отивам на едно човешко тичане.
Можеше да се покатери върху плана ми на четири лапи, но никога не я бях виждала да се
натрапва.
Челото к се набръчка деликатно.
-
Имаш ли нужда да поработиш върху престоя във форма, сега когато можеш да я
смениш?
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
-
Обожавам да бягам на два крака. Нищо не може да смени този приток на адреналин.
Преди да има шанс да развенчае твърдението ми – след като едва ли имаше нещо по-велико
от тръпката, която изпитваш докато се променяш – побързах да се кача по стълбите към стаята
ми, благодарна, че не ме последва. Смених набързо облеклото си със удобни шорти и
маратонки. Взимайки ай-пода си, излязох навън преди някой друг да е успял да ме спре и да
ударя земната повърхност.
Когато установих познатия ритъм мислите ми се насочиха към Конър. Трябваше да се протегна
и да хвана ръката му, да се притисна в него. Да му съобщя тихо, че съм там за него. Къде бе
силната, смела Британи, която пренебрегна старейшините и отиде да се срещне с
пълнолунието си сама? Да, Конър може би не бе готов за връзка, но това не значеше, че не
може да има приятел, който да прави нещо повече от това да се лигави, когато е в една стая с
него.
Преместих посоката на мислите си към Био Хром и плана ни да ги унищожим. Техния главен
излседовател, Д-р Кейн и сина му Менсън, искаха да разберат тайната, това което кара
шифтърите да се преобразуват. Искаха да възпроизведат, създавайки някакъв вид серум, който
да позволява на Статистите да имат способностите на лекуване и трансформация за определен
период, да бъдат като шифтърите. Но докато създаваха продукта си, можеха много бързо да
разрушат всичко, което имахме. Искаха да заловят шифтър. Нямахме гаранция, че който бъде
заловен ще оцелее по време на експериментите, които Био Хром са си наумили да направят.
Още по-лошо – искаха да разкрият съществуването ни на света. Дори ако Кайла бе права и е
време да кажем на хората за съществуването на шифтърите, имахме нужда да го направим по
наше желание – а не защото сме притиснати от Био Хром. Не бях на сто процена убедена, че
статистите бяха готови да приемат шифтърите. Био Хром не ни третираха като същества, които
имат права. Когато заловиха Лукас го поставиха в клетка и го измъчваха.
Нямаше да спрат пред нищо за да получат това, което желаят – нашите способности.
Можех да го понеса. Бях чакала толкова дълго време за пристигането на точната луна и сега,
когато бе преминала щях да изчакам следващата – да видя дали тя би направила нещата
малко по-различни.
Но Био Хром биха ни убили за да получат това, което искат.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
Chapter Six
Глава шеста
Превод: sunset
Редакция: sunset & djenitoo
_______________________________________________________________
Когато се върнах от тичането, Лукас бе поставил лист с отборите. Конър бе поставен начело
на един от тях, но не бях изненадана от това. Лукас зависеше от него точно толкова, колкото
зависеше от Рейв. Конър бе добър в анализирането на ситуациите и не се страхуваше от нищо.
Ще бъде един страховит лидер . Моя лидер, след като видях името си написано до неговото.
Малка тръпка се изтреля през мен, щяхме да работим заедно – в непосредствена близост.
Просто трябваше да се надявам, че за каквото и да бяхме поставени да правим, то можеше да
се извърши и без да трябва преобразуване.
Все още имах още много енергия, която трябваше да освободя, затова се насочих към салона.
Преди време, мазето в Уолфорд бе преобразувано в тренировачна зона: две стени с огледала,
и две с червени тухли и без никакви прозорци, за да не нахлува слънчева светлина.
Очевидно не бях единствената, която се чувстваше неспокойна. Няколко момчета вдигаха
тежести, включително Конър. Получих няколко кимвания в поздрав, но по-голямата част
игнорира влизането ми. Бях едно от малкото момичета, които някога е стъпвало в тази