подземна тъмница. Може би причината никое от момчетата да не ме е обвявило е това, че
предлагах конкуренция, която никое от другите момичета не правеше.
Взех една кърпа от купчината до вратата и се опитах да успокоя нервите си, никога не съм била
в салона по едно и също време с Конър.
Бях планирала да поработя със свободни тежести, но имаше само един стенд и той беше до
него, а просто не можех да се насиля да отида до там. Отправих се към бягащата пътека на
стената, перпендикулярна на реда пейки. Конър вече не бе в линята на погледа ми. След като
току-що се върнах от бягане, което ме бе оставило потна, се върнах обратно в режима на
движение. Усилих до край звука на ай-пода и започнах да се движа в ритъм, в който всичките
ми проблеми се стопиха.
Няколко момчета спряха и ме погледнаха, след това се върнаха към първоначалните си
занимания. До колкото знаех, никой не си бе помръднал пръста да прави това след като е бил
докоснат от пълнолунието. След като имаха способности да се преобразуват, тичайки на
всичките си четири крака, това променяше напълно цялата игра. На тухлената стена до моята
някой бе плеснал един стикер, на който се четеше: „Истинските шифтъри го правят на четири
крака.”
Бягащата пътека очевидно бе глупав избор, Брит.
Ако някой направеше подигравателен коментар, щях да изявя чувството за навик като
изинение. След това се ядосах на себе си, че се чувствах сякаш трябва да оправдавам
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
действията си. Не го правех преди, няма да го правя и сега. Наслаждвам се на бягането, така че
какво грешно имаше да предпочитам да е на два крака?
Засилих темпото и можех да чуя как краката ми се удрят по гумената лента над гласа на Кери
Ъндърууд, който вибрираше в ушите ми. Тя пееше за момче, което не се е обадило, което ме
накара да погледна към Конър.
Държеше голяма гира в едната си ръка и я повдигаше нагоре-надолу толкова лесно, че почти
не повярвах, че тежи 40 кг. Носеше шорти и черна тениска, с разкъсани ръкави с остри ръбове, което ме доведе до мисълта, че най-вероятно го е направил със зъби. Беше глупаво да намеря
за секси подобна стара тениска, но беше така. Той разбира се бе оформен отлично, като
повечето момчета.
Знаех, че е тренирал известно време, защото тънък лъскъв блясък на пот караше кожата му да
лъщи. Все още не се бе притеснил за бръсненето и косата си и сега изглеждаше още по-здрав и
опасен, човек който е свикнал винаги да печели. Нищо чудно, че не е в най-доброто си
настроение от пълнолунието.
Някои от момчетата разговаряха помежду си, от време на време вълна от смях отекваше през
залата.
Но никой не говореше на него, никой не го притесняваше.
Той обърна главата си в моя посока, а аз избегнах погледа му толкова бързо, че очите ми почти
се обърнаха по орбитите си. Веднага съжалих за реакцията си. Какво ми пукаше, че ще разбере, че съм се загледала в него?
Помислих си за предната нощ, когато погледа му спадна към устните му. Мислех си за
закуската, през когато ме изучаваше и си спомних за напрежението помежду ни по време на
срещата. Това електричество винаги бе било едностранно, но сега имах чувството, че протича и
по двете страни.
Само при мисълта косъмчетата на ръцете ми настръхнаха. Преместих погледа си към Конър.
Той гледаше към огледалото пред него, но беше очевидно, че гледаше в него мен, а не себе си.
Не се изплаши или премести погледа си, само се концентрира върху мен. Все още работеше
със теглото и челюстта му бе стисната, сякаш бе на изпитание срещу нещо. А не мислех, че е
заради теглото на гирата, тя изглеждаше като детска игра за него.
Исках да кажа нещо умно, нещо което да го грабне или да го накара да си тръгне – или да
разкрие интереса ми, ако той също бе заинтересуван. Никога не бях ирала една от тези флирт
игри. Трябваше да направя малко изследвания, да проверя няколко от репликите на Кейт
Хъдсън и Дрю Баримор. Но щяха ли изтезанията да си струват? Действаха ли само на големия
екран?
Преди последното пълнолиние, бях винаги честна към хората. Напоследък се чувствам сякаш
не съм в кожата си вече. Сякаш дори не съм аз.
Но не можех да измисля какво да кажа на Конър. Не мисля, че той също намираше нещо. Той
забави повторенията и вече можех да забележа най-малкото трепване на мускулите му. Най-
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net