Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
вероятно се нуждаеше да спре, но продължаваше да го прави. Гледайки го изпитах вътрешно
напрежение и изведнъж получих недостик на въздух. Натиснах бутона за намаляне и забавих
стъпките си, опитвайки се да поготвя машината за спиране.
Не свалих погледа си от този на Конър. Когато най-накрая спрях, махнах слушалките от ушите
си и ги напъхах в джоба на панталоните си. Зарових лице в кърпата, изтривайки потта,
подготвяйки се психически за това, което възнамерявах да направя.
Възможно най-умишлено отидох до скамейката до Конър, седнах и съблякох тениската си,
наслаждавайки се на усещането на хладния въздух, който защипа кожата около спортния ми
сутиен.
Гледайки Конър в огледалото, помислих, че изглежда сякаш движенията му се поколебават.
Очите му се присвиха и започна да тренира по-бързо. Имах този луд момент на усещане, че го
изтезавам, че вероятно най-накрая ме е забелязал.
Протягайки се надолу обвих ръка около една десет килограмова гира. Започнах да имитирам
движенията му, като ми бе пределно ясно, че погледа му скита върху мен. Затоплих се и се
отпуснах, чувството ми бе познато от това, което изпитвах когато ходех на спа с майка ми и
успокояваха тялото ми с масаж с топли камъни.
- Какво гледаш? – попитах най-накрая.
Той поклати глава, но не погледна настрани.
- Нито едно от другите момичета не е посветило толкова време на тялото си като теб.
- Не мога да им помогна, че са толкова мързеливи. Искам да съм най-добрия Тъмен Пазител и
това означава, че трябва да остана в форма.
- Мъжете са по-добри Пазители от жените – каза някой.
Рязко обърнах главата си към Дрю, начинаещ, правеше клекове. Винаги ми бе изглеждал
прекалено самонадеян за новак, когато всеки знаеше, че истински Пазител ще му срита
задника и ще го прати на обиколка около луната.
- Мога да изпреваря теб – казах му.
- Това е издържливост, не сила.
- Тогава как искаш да е? Да видим кой може да повдигне повече тежест?
Усмихвайки се, той поклати глава. Дрю знаеше, че трябва да се усъвършенства физически, за да
предизвика борба. Не знаех как щеше да издържи като Тъмен Пазител. Притежаваше гняв,
който се нуждаеше от усмирение. Около него няколко момчета спряха да правят тренировките
си за да ни обърнат повече внимание.
- Остави я намира, Дрю – каза Конър.
- Мога да водя собствените си битки – казах му.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
Той извъртя очи, демонстратирайки нетърпението си към мен.
- Не е ли това същността на Пазителите? – попитах.
- Борбата е в подкрепа глутницата. – отговори ми.
Знаех, че е прав и това ме раздрани. Но неговата заповед да ме оставят на мира бе отчетена и
всички се върнаха към упражненията си. Когато Конър изревеше, обикновенно другите скачаха.
Помислих, че ако не беше добър приятел на Лукас и ако вярваше, че нашия вид трябва да бъде
разкрит най-вероятно щеше да го предизвика за мястото му. Не се съмнявах, че ще спечели.
Въпреки обичайното му чувство за хумор, което явно си бе отишло след предателството на
Линдзи, той бе един от най-строгите Пазители.
Тогава защо не е победил Рейв?
-
Та, какво става между теб и Даниел? – попита Конър тихо.
Почти изгубих ритъма си, преместих тежестта в другата си ръка по същото време, в което той го
направи.
-
За какво говориш?
-
Тази сутрин на закуска, начина по който действаше. Изглеждаше сякаш гледаш на него
като на потенциална сродна душа.
-
Ревнуваш? – попитах. Осъзнах в момента, в който думата излезе от устата ми, че е
грешен ход.
-
Просто съм любопитен.
-
Той е добро момче, но това е всичко.
Нещо се промени помежду ни, не можех да го индитифицирам. Движенията на Конър се
забързаха, дишаше тежко, набираше трудно. Очите му бяха на отражението ми в огледалото.
Започнахме да се движим в тандем, въздуха се затопли, сякаш сме започнали да водим борба
между воля и тежести. Пот изби по кожата ми, усетих как една капка се стича по центъра на
стомаха ми и видях как погледа на Конър я проследява докато не достигна до пояса на шортите
ми и се абсорбира в материята. Дишането му стана по-дълбоко и тежко, а див блясък
просветна в очите му. За пръв път в човешка форма заприлича на жестокия вълк, в който може
да се трансформира. Не можех да определя кое отне дъха ми – начина по който ме гледаше