Конър или теглото на гирата, която повдигах.
За нещастие напрежението в ръката ми нарастна прекалено много. Колкото и да го мразех,
трябваше да се предада. Задъхвайки се, поставих тежестта на пода. Конър продължи.
Да бъде по този начин.
Отдръпвайки се надалеч от него, заех позиция на една постелка наблизо и започнах да правя
коремни преси. Когато ръцете ми си отпочинаха и спряха да треперят отидох до лифтовете,
скочих и се захванах за него с пръсти към мен. Обърната към тухлената стена, започнах да се
набирам. Навсякъде около мен можех да чуя тежко дишане, мърмореха и тренираха усилено,
приготвяйки се психически и физически за битката с Био Хром.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
Отнемайки ми много усилия, успях да повдигна брадичката си до върха на летвата преди да
отпусна отново тялото си надолу. Отново и отново, ускорявайки темпото, докато ръцете ми
започнаха да умоляват за милост. Забавих. Това беше грешка. Без стимул е твърде трудно и
скочих обратно на пода. Наведох се с ръце на бедрата, поемайки си дълбоко въздух,
наслаждавайки се на умората, която дойде със работата до предела на възможностите.
-
Трябва да очакваш атака във всеки един момент – каза Конър, гласа му бе нисък,
топлия му дъх се плъзна по дължината на шията ми.
Погледнах към него над рамото си.
-
За това се приготвям.
-
Никога няма да си напълно готова.
Преди да успея да му отговоря, той обви ръце около мен, повдигна ме и ме тръшна долу на
постелката, тялото му притисна моето. В салона стана невероятно тихо. Как не бях забелязала?
Единствените звуци и тежки дихания идваха от Конър и мен. Другите ни бяха наобиколили за
да наблюдават шоуто.
Конър бе силен, невероятно силен. Не можех да се меря с него по сила, но имах гъвкавостта на
моя страна. С бърз натиск на крака си, се изплъзнах под него, безопасно превъртайки се на
една страна. Част от мен искаше да избяга. Винаги е по-умния избор.
Но друга част, частта която копнееше за момента, в който ще съм способна да се преобразувам, ми заповяда да го хвана.
Скочих на гърба на Конър, обвивайки ръка около гръдния му кош. Инстинктите ме водеха,
повеждайки ме да удяря с левия си крак срещу коляното му, карайки го да загуби равновесие.
Докато падахме, той се извъртя точно навреме, поставяйки ме на дъното. Но това нямаше
значение, защото аз бях взела контрола и той го знаеше.
Тялото на Конър се огъна, мускулите му се стегнаха и с едно плавно движение той отново бе на
върха. За няколко минути сменяхме позициите си, без да говорим, оставяйки телата си да се
плъзгат едно върху друго. Понякога бе трудно да кажа къде свършва моята кожа и къде
започва неговата. Тялото му бе хлъзгаво от упражненията и това ме затрудняваше да го хвана.
Но такова беше и моето. Ръцете му бяха големи и силни, плъзнаха се по гърба ми, надолу към
бедрата ми. Пръстите ми се вкопчиха в раменете му.
Разделихме се един от друг и стъпихме на краката си. Дишахме тежко, обикаляхме се един
друг. Очите му съдържаха хищнически блясък заедно с още нещо. Можех да усетя
напрежението във въздуха, но това нямаше нищо общо със съперничеството. Това бе между
един мъж и една жена. Сексуалното напрежение трептеше помежду ни.
-
Добра си – каза Конър и можех да чуя респекта в гласа му.
Иксах да се надуя от гордост, но не исках това да провали защитата ми.
-
Казах ти, че ще бъде – беше Лукас. Не го бях видяла кога е влязал в стаята. Чудех се
колко дълго е бил тук и е наблюдавал.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
Конър даде едно едва забележимо кимване и след това отново дойде към мен. Докато той
използваше силата си, аз се наведох надолу, хванах крака му и използвах собствената му
тежест, за да го просна на пода. В ожесточения момент, който последва се увих около него,
хванах ръката му и затворих с лакът бедрото му, приковавайки го. Някои си позволяваха и
манерва за заключване на ръката, но аз рядко обръщах внимание на техническата част. Просто
знаех, това че опонента ми е по-едър от мен ми дава предимство. Конър изрева, звярът в него
не беше щастлив.
Усещах как мускулите ми се отпускат, знаех, че той е на път да се предаде. Разхлабих хватката
си –
Той ме обърна на пода, тялото му се притискаше надолу моето, преди дори да успея да
премигна. Загледах се в сините му очи. Може би си мислеше, че съм точно там, където