желаеше, но истината бе, че аз го имах точно, където винаги съм желала да бъде – близо до
мен, тяло до тяло.
Гледах как погледа му се скита по мен, сякаш се опитваше да разбере точно коя съм. Главата
му се наклони леко, ноздрите му се разшириха и знаех, че поема аромата ми. Имах желание да
кажа нещи глупаво като „Да правим любов, а не война”, но за мен щеше да е като да унищожа
екзалтирания момент.
Но за щастие инстинктите ми за оцеляване бяха в готовност, контролирайки част от мозъка ми
свързана с речта.
Вместо това просто казах:
-
Приключих тук.
Погледа на Конър спадна към отворените му устни с повече емоционалност от миналата вечер.
След това се измести към очите ми, челото му се набръчка. Най-накрая кимна и се отдръпна от
мен. Подаде ми ръка и я поех, усещайки силата на захвата му и топлината на дланта му. И
двете изпратиха наслада, която премина през мен докато ме придърпваше до право
положение.
-
Добре – каза Конър, поглеждайки зад мен. – Тя ще се справи.
-
Какво? – обърнах главата си на една страна за да видя Лукас, ръцете му бяха
кръстосани пред гърдите му, очевидно доволен от себе си. Зад него Кайла ми се
усмихваше.
-
Конър е начело на собствената си група от Пазители – каза Лукас.
-
Да, видях това на листа на стената – каза му.
-
Всеки лидер има нужда от втори по командване, на който да вярва и да пази гърба му –
каза Лукас – Предложих Конър да вземе теб, но той имаше няколко съмнения. Мисля,
че ти току що ги срина до земята.
Погледнах към Конър, той бе увил кърпа около потната си кожа, сякаш е нямал на представа за
чувствата ми, когато имах закована под него, а сърцето ми биеше с повече бързо отколкото
някога си мислех, че е възможно, а в действително той се е интересувал от мен повече като...
момиченце. Обърнах се назад и забих юмрука си в рамото му.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
-
Ей! – той разтри ръката си. – Какво по дяволите?
-
Ти ме тестваше? Изпитваше мен? Господи, Конър, понзаваш ме от цяла вечност и
въпреки това имаш съмнения в мен?
Гняв гореше в очите му, но имах чувството, че дори не се доближава до това, което виждаше в
моите.
-
Съжалявам, ако съм те обидил, но никога не съм те виждал във войнствен режим, така
че да, исках да разбера на какво си способна.
Погледнах право в лицето му.
-
Да не си посмял да се опитваш да ме изпробраш във вълча форма. Ако го направиш
няма да станеш никога повече от тази постелка.
Беше лъжа, перчене, което не можех да потвърдя с действия, но не ми пукаше. Нямаше да
позволя на никой да разкри малката ми, мръсна тайна.
Предизвикателството помрачи изражението му, превръщайки гнева му в нещо примитивно –
тялото ми реагира силно на съобщението, което ми изпращаше. Внезапно дишахме тежко,
сякаш бяхме в края на някоя силна тренировка, ръцете ни бяха опънати в юмруци – не за да се
бием, а за да контолираме импулса да се докоснем. Отне ми всяка капка воля, която
притежавах, за да не го хвана и да хвърля и двама ни на пода. Можех да кажа, че той води
същата битка. Конър отново вдишваше аромата ми и бях притесена, че мириса ми е завързан с
топлината на страстта.
-
Добреее – каза Лукас, поставяйки ръката си срещу гръдния кош на Конър и притискайки
го назад. – Най-добре да вървим. Стига толкова тестове.
Чувствата помежду ни се пречупиха и се почувствах сякаш излизам от транс.
-
Бях сериозна – изръмжах преди да изхвърча от стаята. Шифтърите се преместиха,
правейки ми път, сякаш бях направена от сребро.
В коридора чух приближаване на бързи стъпки.
-
Британи, почакай – каза Кайла.
Завъртях се толкова бързо, че тя се олюля. Можех само да си представя какво показва израза
ми: болка, гняв, разочарование.
-
Значи си знаела за този... тест или каквото и да беше.
Тя се стресна от страстта ми, но до колкото знам никой друг Пазител до сега не е бил тестван.
Защо аз? Бяха ли усетили, че луната ме е предала? Бяха ли се уплашени, че ще направя същото
с тях.
На Кайла изглежда к беше некомфортно.
-
В известен смисъл. Знаех, че ако Конър има шанс да провери възможностите ти ще се
възползва.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн